Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Не можем да сме сигурни, че е същият човек — каза той на Мат Дейли. — Не знам за сър Пиърс Хенли, но Дидие Анжу имаше доста врагове, които искаха смъртта му.

— Съгласен съм, че не можем да сме сигурни — развълнувано отвърна Мат. — Затова трябва да отворим случая. Или да започнем нов и да разгледаме трите убийства заедно. Има адски много неща, които не знаем. Но съм абсолютно убеден, че става дума за същия жесток откаченяк. Някак чувствам, че се приближаваме към него.

„Вече ме използва. Приема, че ще участвам“, помисли си Дани.

— Ще звънна в Скотланд Ярд и в местната френска полиция и ще видя какво мога да открия. Но не обещавам нищо.

Ако Мат бе разочарован, скри го доста добре.

— Разбирам — кимна той. — Знам, че вероятно ще ти прозвучи странно, като се има предвид, че баща ми е изоставил мен и сестра ми, но искам убиецът да получи справедливост. Реших, че ако разполагаш с тази информация, вероятно би могъл да помогнеш.

— Какво ще правиш сега? — попита Дани. — В Щатите ли се връщаш?

Мат го зяпна изумено.

— Да се върна в Щатите? Не, разбира се. Защо да го правя? Както вече ти казах, убеден съм, че убиецът е тук, във Франция. В шест часа довечера отлитам за Ница. Към десет трябва да пристигна в Сен Тропе.

— Внимавай — предупреди го Дани. — Ако мафията е замесена в убийството на Дидие Анжу, може да се изложиш на опасност.

— Не вярваш наистина, че е мафиотски удар, нали? Стига де. Това е просто ленива детективска работа, пътят на най-малкото съпротивление.

— Не знам — сви рамене Дани. — В този момент не знам нищо определено, нито пък ти, Дейли. Клюките не са достатъчни за отваряне на стар случай. А дори да си прав и трите убийства да са свързани…

— А те са. Сам виждаш, че са.

— Местната френска полиция не се отнася мило с аутсайдери, които се бъркат в следствията им. Особено ако са американци.

Мат вдигна ръце с невинно изражение.

— Не се тревожи за мен — ухили се той. — Ще ги очаровам.

По-късно следобед, в чакалнята на летището в Лион, Мат Дейли изпробва своя чар върху жена си.

— Ще остана още една седмица, скъпа, най-много десет дни. Ще ти донеса някои хубавини от „Шанел“. Какво ще кажеш?

— Не искам хубавини! — изрева Ракел. — Искам нашия дял от парите! Не осъзнаваш ли, че всеки ден, в който те няма, шибаните благотворителни организации харчат нашите пари? Не мога да се боря сама, Мат, и не мога да се боря без пари. Във вторник имаме среща с адвокатите в Бевърли Хилс. Очаквам да си там.

— Но, скъпа, убийството на Анжу…

— Няма да плати сметките ни — рязко го прекъсна Ракел. — Говоря сериозно, Мат. Или се прибери преди вторник, или изобщо не си прави труда да се прибираш.

В другия край на града, в дома си със Селин, Дани Макгуайър лежеше проснат на леглото, потънал в блаженство след секса.

— Как мина днес? — попита го жена му. — Срещата с американеца? Преследвачът ти? Какво искаше от теб?

— Хм? А, нищо — изсумтя Дани, като се протегна и погали гърдата й. — Той е някакъв тип от телевизията, който прави документален филм за полицията в Ел Ей. Не е важно.

За първи път Дани излъга жена си. Чувството за вина накара стомаха му да се свие.

През нощта, докато Селин Макгуайър спеше дълбоко, Дани лежеше буден и мислеше за прекрасното лице на Анджела Джейкс.

Мат Дейли се загледа през прозореца на средновековния замък на Елен Марсо и изпита чувството, че е попаднал в приказка. И не само заради къщата. Целият град Из бе вълшебен. Абсурдно красиво градче, кацнало на горист хълм, на около трийсет километра от Монте Карло. Уолт Дисни не би могъл да нарисува мястото по-интересно, с неговите кулички и куполи, извити улички, застлани с павета, газови фенери и цветни лехи, и старинни интересни къщи. Великолепно е, помисли си Мат. Готов декор за „Красавицата и звярът“.

Преди двайсет години Елен Марсо щеше да подхожда идеално за ролята на Бел. Дори сега, макар и навършила петдесет, бившата съпруга на Дидие Анжу беше изключително привлекателна жена. Със слабото си тяло, фини черти и блестящи смарагдовозелени очи, Елен все още караше мъжете да се обръщат след нея. Разбира се, всички в Из бяха чували слуха, че Елен е деформирана „там долу“. Но това не й бе попречило да хване още двама съпрузи след Дидие, и двамата богати. Само мебелите в тази стая сигурно струваха шестцифрена сума.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна повече, господин Дейли — каза Елен на съвършен английски. — Но не поддържам връзка с Дидие от много години. Прочетох за смъртта му във вестника, също като всички други.