Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Настъпи мъртва тишина. Нито един от двамата дори не се престори, че ми вярва.

Джексън каза така, сякаш устата му беше пълна с лимонов сок:

— Същото твърди и мисис Есекс.

Усмихнах му се.

— Щом мисис Есекс твърди, че това е, което се е случило, и аз казвам същото, значи наистина е така.

Отново последва дълга пауза, после Лукас рече:

— Тук имам карта, мистър Крейн. Бихте ли посочили къде стана катастрофата?

— Съжалявам. Изглежда не сте ме слушали внимателно — отвърнах. — Казах ви, че когато стана катастрофата, правех сандвич. Олсън не съобщи ли на въздушния контрол местонахождението си?

— Значи не можете да ни помогнете да открием останките?

— Съжалявам.

— Не можете ли да предположите къде е била повредата? Ърскин е казал, че двигателите горят и пожарогасителите не работят. Защо според вас се е случило това?

Бях сигурен, че ще ми зададат този въпрос и се бях приготвил за него. Впуснах се в професионални дрънканици и Лукас ме слушаше с каменно лице. Не го убедих, нито пък себе си, но Джексън не изпускаше дума, а единствено той ме тревожеше.

— Ако бях в кабината, когато двигателите са се запалили, и бях успял да видя показанията на приборите, можеше да съм много по-полезен — завърших аз, — но бях в кухнята и правех сандвич.

Лукас ми даде карта на Мексиканския залив.

— Не можете ли да ни покажете къде приблизително стана катастрофата?

Погледнах картата и вдигнах рамене.

— Може би на петдесет мили от Пресаго. Не знам. С мисис Есекс бяхме в морето около дванадесет часа и приливът ни изхвърли. Възможно е да са били шестдесет мили… вашето предположение едва ли ще е по-неточно от моето. Просто не знам.

Той сгъна картата и я сложи в джоба си.

— Наши хеликоптери търсят следи от катастрофата. Засега докладите са отрицателни.

— Ако търсят достатъчно дълго, ще открият самолета и тогава, ако намерите черната кутия, ще разберете как е станало.

Те се изправиха, гледайки ме втренчено, после Джексън каза:

— Мистър Крейн, мистър Есекс иска да ви види. Ще ви взема оттук утре в десет сутринта.

— Добре.

Никой от тях не ми подаде ръка. Лукас ме изгледа продължително и аз отвърнах на погледа му, но Джексън изкриви лицето си в усмивка. Щом Лейн Есекс искаше да ме види, за него все още бях момче с късмет.

Уес Джексън отвори една полирана махагонова врата, направи ми знак да вляза, после рече:

— Мистър Крейн, сър.

Пристъпих в просторната стая с панорамен прозорец с изглед към Перъдайс Сити. Пред мен имаше широко бюро с цяла редица телефони и всички останали неща, които заобикаляха всеки важен ръководител.

Зад бюрото седеше Лейн Есекс.

Никога не бях виждал негова снимка и се бях опитвал да си представя как изглежда. Дребен, оплешивяващ мъж на около петдесет и шест години, с тежки рогови очила, с нос като човка на врабче и тънки, твърди устни. Нищо не би могло да ми даде по-точна представа защо мисис Виктория Есекс си търсеше компания за леглото.

— Влезте, мистър Крейн. — Гласът му звучеше рязко. — Седнете.

Избрах стола срещу бюрото му. После, като погледнах право в него, разбрах защо бе натрупал милиарди. Стоманеносивите му очи иззад очилата ме пронизаха като оксижен.

— Мисис Есекс ми разказа за вас. Очевидно сте й спасили живота. Сега е мой ред да ви се отплатя. Проучих каква е квалификацията ви. Досието ви в „Локхийд“ е добро. Ще поемете ли ръководството на летището ми?

— Да, сър.

— Искам да се построи друг кондор. Ще се заемете ли с това?

— Ще се радвам, сър.

Един телефон иззвъня и той махна на Джексън, който вдигна слушалката, изслуша какво му казват и започна тихо да говори.

— Можете да направите добра кариера тук, Крейн — продължи Есекс. — Искам да ви напомня, че при мен думата „невъзможно“ не съществува. Ще имате всички пари, които са ви необходими, но никога не идвайте, за да ме уведомите, че онова, което искам да се направи, не може да стане. Ако го направите, ще бъдете уволнен.

— Разбирам, сър.

Джексън затвори.

Есекс го погледна.

— Крейн поема ръководството на летището и строежа на новия кондор — каза той. — Плащай му петдесет. — Погледна ме. — Женен ли сте?

— Не, сър.

Той отново се обърна към Джексън.

— Дай му един от хубавите ни ергенски апартаменти. Дай му и хубава кола и някой, който да се грижи за апартамента му. — Погледна ме. — Имате ли банкова сметка?

— Тук не, сър.

Отново се обърна към Джексън.

— Открий му сметка в „Нешънъл Флорида Банк“: внеси още сега двадесет хиляди като премия. Плащай му всеки месец и се погрижи за данъците му. — Погледна ме изпитателно. — Това задоволява ли ви?