Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Върнах се там, където бях оставил Вики. Тя седеше и изглеждаше замаяна.

— Добре ли си? — попитах, привеждайки се над нея.

— Какво стана? Сигурно съм изгубила съзнание.

Разбрах, че не знаеше, че е била в ръцете на двама индианци. Не беше сега моментът да й го казвам.

— Блокирах пътя. Следващият камион ще трябва да спре. Ще се качим на него.

— Любопитна ще е физиономията, която ще направи шофьорът, когато ни види. — Вики се изкиска пресилено. — Помогни ми да стана.

— Стой там и си почивай.

Тя вдигна поглед към мен.

— Бива си те — рече. — Нямаше да оцелея без тебе. Направих й знак с ръка.

— Задава се камион. — Вдигнах я на крака. — Можеш ли да стоиш?

— Да. — Тя ме бутна настрана и закуцука към края на тревата.

Камионът се появи пред погледите ни, като се движеше бързо. Шофьорът забеляза запречилия пътя клон и натисна спирачките. Изсвистяха гуми и камионът спря.

Шофьорът — строен мъж на средна възраст с килнато назад опърпано сомбреро и с мръсни бели дрехи, изскочи от кабината.

Когато започна да издърпва клона от пътя, понечих да тръгна към него, но Вики ме спря.

— Аз ще се оправя с него. Гледай да не види автомата.

Преди да успея да я спра, тя закуцука по пътя. Мексиканецът я зяпна, после тя заговори свободно на испански и аз разбрах защо бе предпочела да отиде вместо мен.

Той стоеше, слушаше, после кимна, а накрая се усмихна. Тя се обърна и ми махна. Поколебах се само миг, после изоставих томпсъна и излязох на пътя. Мексиканецът опули очи, кимна и погледна към Вики сякаш за потвърждение, след което започна да изтегля клона от пътя.

— Казах му, че сме се загубили в джунглата — измърмори бързо Вики. — Той отива в Сисал. Няма нищо против да ни закара.

Помогнах на мексиканеца да махне клона, после всички се качихме в кабината. Тя седна до него и докато той караше, си говореха на испански.

След около двадесет минути чух над нас хеликоптер и съжалих, че съм оставил томпсъна, но знаех, че щях да изкарам акъла на мексиканеца, ако беше видял автомата. Хеликоптерът отмина.

Вики се обърна към мен.

— Той има плантация за кафе — рече тя. — Ще ни закара там. Има и телефон.

Облегнах се назад и се загледах в черния път, който се виеше пред нас. Мексиканецът, като се наклони напред и се тупна в гърдите, ми съобщи, че името му е Педро, след което продължи да говори с Вики.

Възхитих се на духа й да поддържа разговор с този мъж, знаейки, че е изтощена до краен предел, но очевидно тя черпеше отнякъде скрити сили, за да омайва Педро.

След още двадесет минути камионът сви от пътя и се затръска по тясна пътека, която водеше към кафеена плантация. Педро спря пред дълга и тясна сграда с тънък покрив. Виждах неколцината индианци, които работеха в плантацията. Едно равно парче земя точно пред сградата беше покрито със сурови зърна кафе. Двама индианци ги разбъркваха с гребла.

От сградата излезе дебела усмихната мексиканка.

— Мария — обясни Педро, и тръгна към нея, като занарежда бързо на испански.

Полуизнесох, полуизвлякох Вики от кабината на камиона. Веднага щом краката й докоснаха земята, тя изкрещя пронизително и аз я вдигнах на ръце.

Мексиканката се втурна към нас, махайки с ръце и викайки на испански. Педро посочи към къщата и аз отнесох Вики вътре. Следвайки мексиканеца, я внесох в малка чиста стая и я сложих на леглото.

Мария ме избута навън и затвори вратата.

Педро ме заведе, грейнал от щастие, в друга стая.

Направих знак, че искам да се измия.

Той кимна, махна ми и аз го последвах в примитивна баня.

Едва след като бях сменил водата във ваната два пъти и сега лежах в чиста хладка вода, се замислих за непосредственото си бъдеще.

Ако Вики успееше да разкаже правдоподобно историята, че сме паднали в морето, че аз съм я спасил, а Бърни, Хари и самолетът са изчезнали завинаги, щях да съм в безопасност. Но щеше ли да успее?

Щеше да има разследване, ловците на сензации щяха да ни преследват, натискът щеше да е нетърпим. И все пак, като помислих, реших, че Вики може да ме измъкне, като накара Лейн Есекс да намали натиска.

Ами Орзоко? Не можеше да се размине без революционната му намеса. Тъй като бях регистрирал „Блу Рибън Еър Текси Сървис“, можех да му прехвърля милион и половина долара. Като го сторех, вероятно щях да се отърва от него.

За кого още трябваше да се безпокоя? Кендрик? Ако ме наклепаше, можех и аз да го наклепам. Уес Джексън? Докато Вики стоеше зад мен и Джексън не беше опасен.