Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Последната вечер — знаех, че на следващия ден Бърни ще докара новия самолет, — имахме специална вечеря. Започнахме с пъдпъдъци, след това фазан с всичките му подправки, придружен от „Латур“ от 1959 г.

— А сега се връщам при Лейн — каза тя, докато вдишвахме уханието на брендито. Усмихна ми се. — Хубаво ли беше?

— За мен беше превъзходно: най-хубавото. А за теб?

— Ммммм!

Тя стана и аз я загледах, докато се разхождаше из голямата дневна, като наблюдавах бавното, чувствено поклащане на стегнатото й дупе и начина, по който се повдигаха гърдите й.

— Ти си по-добър любовник от Лейн.

— Така ли? — Взрях се в нея. — Само защото имам време да се любя с тебе, а той няма.

— Жената има нужда от любов. Когато има лошия късмет да се обвърже с мъж, който може да мисли само как да прави пари… — Вдигна рамене. — Пари и бизнес, а жената има нужда да й се обръща внимание.

Сам влезе, за да ни предложи още кафе.

Докато наливаше, той попита:

— Да събера ли багажа ви, мисис Есекс?

— Да, ако обичаш.

И така, това беше краят на преживяването. Тази жена, която ми се бе отдала толкова лесно, сега вече беше като баща ми. И двамата от утре нямаше да съществуват за мен. Утре щях да съм в кондора и да бъда мъртъв за света. Нямаше никога повече да видя баща си, но го бях приел. Той беше изживял живота си, но ме болеше, че повече няма да видя тази жена, която седеше до мен, и прекрасните теменужени очи, които ме гледаха замислено.

Когато Сам се оттегли, тя каза:

— Имала съм много мъже, Джек. Жената има нужда от мъж, а Лейн, както вече ти споменах, е прекалено зает, за да се занимава с мен, и много изморен. Не можеш да си представиш колко е ужасно за жена като мен да чака мъжът й да се върне и тогава да открие, че той е уморен. Мъжете мислят само за себе си. Той си въобразява, че мога просто да си седя и да чакам да му дойде настроението. — Потупа ме по ръката. — Това е последната нощ, която можем да прекараме заедно в безопасност, Джек, но ако внимаваме, може да има и още нощи. — Изправи се. — Хайде да си лягаме.

На следващата сутрин я гледах как потегля с поршето. Махна ми веднъж и изчезна.

Сам излезе навън, под слънчевата светлина.

— Багажът ви е събран, мистър Крейн.

Подадох му двадесетдоларова банкнота.

— Не — рече той, като се усмихна. — За мен беше удоволствие.

Така че го оставих и подкарах към летището.

Около 15:00 ч. новият кондор кацна на пистата. Потеглих натам с един джип и стигнах точно, когато Бърни и Ърскин стъпиха на земята.

— Ама че самолет — възкликнах, когато стигнах при тях.

— Не знаеш и половината за него. Истински красавец е — каза Бърни.

— Някакви проблеми?

— Никакви: лети като птичка.

Спогледахме се.

— Кога ще провеждаме нощния изпитателен полет?

— Мисля да е в събота.

Така ни оставаха три свободни дни.

— Сигурни ли сте, че няма проблеми?

— Никакви, Джек — рече Ърскин. — Прекрасен е.

— Разгледай го, Джек — предложи ми Бърни. — Имам да пиша разни неща, а после трябва да се обадя на мистър Есекс. Хари ще те разведе.

Той влезе в един от чакащите джипове и потегли.

Ние с Хари се качихме в самолета. В него имаше всичко, което един богаташ можеше да пожелае. Имаше шест добре обзаведени като спални кабини. Личният апартамент на Есекс беше нещо наистина луксозно. Имаше и тясна и дълга заседателна зала, в която можеха да седнат десет души и малко секретарско кабинетче, оборудвано изцяло с апаратура IBM. Бар, малка, добре обзаведена кухня, а в далечния край две малко по-зле мебелирани кабини за персонала.

— Изглежда, има всичко, освен басейн — казах след огледа. — Не е ли срамота, че онзи мексиканец ще помете целия този лукс и ще напълни самолета с кубинци и оръжие.

Хари вдигна рамене.

— Така стоят нещата. Хич не ми пука, стига да си получа парите.

— Значи в събота през нощта?

Той кимна.

— Как се чувстваш, Хари? Как възприемаш това, че ще си мъртъв? Че никога няма да се върнеш в Съединените американски щати?

— Да, трудно решение, но няма друг начин да спечеля толкова много пари.

— Ще останеш ли с Бърни и такситата му?

Той поклати глава.

— Не. Това не ми вдъхва доверие. Ще си взема дела и ще изчезвам. Ами ти?

— И аз. Мислил ли си къде ще отидеш?

— В Рио. Там имам връзки. А ти?

— Може би в Европа. Първо трябва да си взема парите.

— Мислиш ли, че ще имаме някакви проблеми?

— Не и по начина, по който съм уредил въпроса. — Разказах му за откриването на компанията, за разговора си с Кендрик. — Трябва да стане.