Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Заключи — каза. — Имам кола. Остави ключа под изтривалката. — И си тръгна.

Изчаках, докато не чух колата й да се отдалечава, после се облякох, заключих, сложих ключа под изтривалката и подкарах към хотела.

Е, рекох си, ти спа с една от най-богатите жени в света. Какво ще стане сега? Дали щеше да нареди на Уес Джексън да се отърве от мен, или щеше да пожелае да повторим? Щях да почакам и да разбера.

Буикът на Олсън се зададе по песъчливия път и спря. От него излязоха той, Пам и Ърскин и се присъединиха към мене.

— Как мина пътуването? — попитах, докато момичето сервираше кока-колите.

— Както обикновено. — Бърни вдигна рамене. — Шефът трябваше да поостане. Току-що пристигаме.

Замълчах си, че го знам.

Когато момичето се отдалечи, додадох:

— Струва ми се, че всичко е наред. Проверих пистата. Няма проблеми, но вали като из ведро и може да е трудно да кацнем.

Продължих с подробно описание на посещението си, разказах им за срещата си с О’Касиди и за онова, което бях научил от него.

— Мисля, че е прав. Това е политическа история — завърших. — Не че за нас има някакво значение. Онова, което има значение, е да сме сигурни, че Кендрик ще плати. Няма да тръгваме, преди да получим съобщението от банката.

— Какво мислиш сега за възможността да ни очистят, след като им доставим самолета? — попита Ърскин.

— Мисля, че ако правим, каквото ни кажат, и не им даваме поводи да се ядосат, ще сме в безопасност. — Бях мислил доста за това. — Нали разбирате, вие двамата трябва да обучите пилотите им. Според уговорката, след като доставим самолета, трябва да получим пълното възнаграждение. Може би обаче ще ни се наложи да останем на пистата още две седмици, за да се обучат пилотите им. Струва ми се, че след като го направим и изпълним всичките си задължения, няма да имат причина да се отърват от нас. Няма да могат да приберат парите, щом веднъж са влезли в банката, тогава какъв смисъл ще има да ни убиват?

Ърскин се замисли и после кимна.

— Но… — Спрях, за да погледна Бърни право в очите. — Пам няма да лети с нас.

Той застина, но преди да успее да продума каквото и да било, Пам извика:

— Бих искала да видя как ще ме спреш!

Не й обърнах внимание и продължих да гледам към Бърни.

— Около пистата е пълно с бандити, Бърни. Там няма жени. Докато вие двамата сте заети да обучавате пилотите, Пам може да пострада. Не поемам отговорността да се грижа за нея. За такова нещо и дума да не става. Ако някой от онези мексиканци й се нахвърли, можем да си имаме неприятности, които бих искал да избегнем. Така че тя няма да дойде с нас. Ще се качи на самолет за Мерида, ще отседне в някой хотел и ще ни чака, но няма да лети с нас. Разбра ли?

— Бърни! — Гласът на Пам звучеше пискливо. — Няма да слушаш тоя тип, нали? Идвам с вас!

— Струва ми се, че трябва да помисля по въпроса, Джек — отвърна неспокойно Бърни.

— Няма какво да мислиш. Тя няма да дойде с нас. Ти не си видял тези бандити, но аз ги видях. В момента, в който я зърнат, ще започнат да се влачат след нея и ще си имаме истински неприятности.

— Разумно е — рече Ърскин. — Защо да си търсим белята?

Бърни се поколеба, после кимна с нежелание.

— Да, добре, няма да дойде с нас.

— И какво трябва да правя? Да седя в някакъв смрадлив хотел и да чакам? Ами ако вие тримата решите да ме зарежете? Доста глупаво ще изглеждам, нали? — възпротиви се гневно Пам. — Идвам с вас!

Бутнах стола си назад и станах.

— Искаш ли да пътуваш с мен обратно? — попитах Ърскин.

— Разбира се.

— Бърни, това си е твой проблем. Тя е твоя мадама, така че се оправяй.

Слязохме заедно с Ърскин по стълбите и се насочихме към алфата.

Опитвах се да реша какво да правя в тази понеделнишка сутрин, когато телефонът иззвъня. Надявах се, че се обажда мисис Есекс, за да ми предложи да пояздим, но беше Бърни.

— Здрасти, Джек! Виж какво, обади ми се мистър Есекс. Нещата се променят. Ще бъдеш ли някъде наоколо? От онова, което Джексън ми каза, разбрах, че кондорът ще бъде готов по-рано. Веднага щом се върна, ще мина при теб.

— Тук ще бъда — рекох и той затвори.

Часът беше 9:47, но се чувствах леко отпаднал. Предишната вечер с Тим бяхме ходили на кино и после доста бяхме пили. От него разбрах, че пистата ще бъде готова до края на седмицата. Беше във весело настроение, тъй като щеше да приключи с пет седмици по-рано. Каза ми, че ще получи голямо допълнително възнаграждение за това, че е свършил работата толкова бързо.