Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Поръчах си закуска и след като я изядох, включих телевизора и гледах един стар уестърн. Така минаха два часа, после се избръснах, взех душ и се облякох.

Бърни се появи около 13:00 ч. Изглеждаше така, сякаш на гърба му се бе стоварило огромно бреме. Затвори вратата и се отпусна в един стол.

Докато му приготвях питие, попитах:

— Успя ли да вразумиш Пам?

— Да. — Взе питието. — Прав си, Джек. Не бях помислил за това. Една жена в джунглата наистина би могла да провали тази операция. — Той отпи и изду бузите си. — Ама че преживяване беше! Господи, тези жени!

— Какво става с Есекс? — Личните му проблеми не ме интересуваха.

— Получих инструкции утре да го закарам до Париж. Новият самолет е готов за доставяне. Така че го оставям в Париж, връщам се, продавам стария самолет, приемам новия, минавам курса за подготовка и се приготвям да го взема от летище „Кенеди“, когато се върне. Ще лети от Париж с „Пан-Ам“.

— Мисис Есекс ще отиде ли с него?

— Да. — Погледна ме остро. — Защо е този интерес?

— Искам да знам къде ще бъде всеки. А Пам?

— Летището се затваря за четири седмици. Всички, освен Хари, Джейн и мен излизат в отпуска. Пам ще отиде при омъжената си сестра, докато не светне зелената лампичка, после ще замине за Мерида и ще ни чака.

— Значи имаме четири седмици?

— Точно така. Говорих с Джексън за това. Казах му, че имам нужда от теб, за да се грижиш за кондора. Той пък разговаря с мистър Есекс и въпросът е уреден. От днес си на заплата. Тридесет хиляди. Трябва да се видиш с Маклин, началника на личен състав, който ще подпише с теб договор и ще уреди всичко. Официално започваме работа след четири седмици, но докато ти и останалите сте в отпуска, ще получавате заплата.

— Това ми харесва. — Направих пауза и после продължих: — Можеш ли да ми кажеш на коя дата ще докараш новия самолет?

— На 3 октомври, освен ако не успея да мина тестовете.

Сега беше 4 септември.

— Когато отвличаме този самолет, трябва да бъдем въоръжени, Бърни. Нямам намерение да поемам никакви рискове с онези бандити. Всеки от нас трябва да има автоматичен пистолет и поне един автомат.

Той ме погледна неспокойно.

— Наистина ли мислиш, че можем да имаме неприятности?

— Не знам, но смятам да взема предпазни мерки. Къде можем да си намерим оръжие?

— Това не е трудно. Тук имаме оръжеен склад. Доста добре е зареден. Само трябва да си вземем, каквото ни трябва.

— Чудесно. Има и още нещо, Бърни. Всички трябва да имаме фалшиви паспорти. Трябва да започнем нов живот. Мислиш ли, че Кендрик може да го уреди.

— По дяволите! Изобщо не съм се сетил за това. Прав си. — Бърни се поколеба, после кимна. — Ако той не може, никой друг няма да може.

— Днес ще се видя с него. Трябват ми ваши снимки за паспорт.

— Няма проблеми. Винаги си имаме резервни. Ще ти ги донеса.

— И още нещо. Мислих си за заплащането, Бърни. Предложих да стане на твое име в Националната банка на Мексико. Това беше чиста глупост. Сега смятам да открием компания в Мексико. Това е далеч по-безопасно. Ще замина за Мексико Сити и ще го уредя. Реших да я наречем „Блу Рибън Еър Текси Сървис“. Щом я открием, Кендрик ще преведе парите в банката, която ще обслужва компанията. Какво ще кажеш?

Той премигна.

— Доста повече те бива от мен, Джек. Чудесно. Идеята за „Блу Рибън Еър Текси Сървис“ ми харесва. — Усмихна се и за първи път изглеждаше щастлив. — Ще имаш нужда от още пари, нали?

— Ще ги взема от Кендрик. Донеси ми снимките и остави останалото на мен.

— О’кей.

— И още едно нещо. Как ще разделим трите милиона?

Изглеждаше смутен.

— Наистина не съм мислил за това.

— Е, аз пък съм. Ти си измислил идеята, така че получаваш милион. Аз пък се грижа за осъществяването й, така че получавам милион и четвърт. Хари получава три четвърти. Така виждам нещата.

Той се раздвижи неспокойно.

— Забравяш Пам.

— Тя е твоята мадама, Бърни. Ти ще се погрижиш за нея. Тя не участва в осъществяването на операцията.

Той се поколеба и вдигна рамене.

— Така е.

— О’кей, значи се разбрахме за заплащането?

— Ще трябва да говоря с Хари.

— Такива са моите условия. Без мен тази операция никога няма да излезе на успешен край и ти го знаеш.

Той се изправи изморено на крака.

— Добре, Джек. Разбрахме се.

Когато си тръгна, се обадих в румсървиса и им казах да изпратят специалитета си за деня. Метр д’отелът отвърна, че са го уведомили, че вече се числя към персонала и ако искам да ям, трябва да отида в ресторанта.