Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Колата е само с две седалки. Няма да има място за Джексън.

Тя се изсмя.

— Не се безпокойте за него. Да вървим.

— Не искате ли да хапнете?

— Ям само когато ми е скучно. — Тя ме погледна и в очите й отново се появи онова нещо. — Сега не ми е скучно.

— Един момент. Разбрах, че мистър Есекс трябва да се върне тази вечер.

— Страх ли ви е от него?

— От никого не ме е страх, но реших да го спомена.

— Днес следобед получих телекс. Ще остане в Лос Анджелис и ще се върне едва утре.

Изправих се, платих сметката и й се усмихнах.

— Тогава какво чакаме?

Излязохме навън под лунната светлина. Под една лампа беше паркиран мерцедес и зад волана седеше Джексън. Тя отиде при него, каза му нещо, той кимна и потегли.

Отидохме заедно до алфата и тя седна зад волана.

— Аз ще ви закарам — рече.

Настаних се до нея и тя подкара встрани от брега. Караше професионално, бързо, имаше добър контрол над колата и аз се отпуснах назад в седалката, наслаждавайки се на това, че ме возеха.

Стигнахме някакъв път, който се извиваше нагоре по хълма, и карахме бързо в продължение на три или четири мили, после тя сви по черен път и накрая спря пред направено от бор бунгало.

— Това е моето убежище — рече, измъквайки се от колата. — Тук се отдавам на хобито си.

Докато отключваше вратата, си спомних думите на Бърни за Хари Ърскин: Мисис Есекс го подмами, той се хвана и после тя го сложи на мястото му. Това е неин специалитет: да започне играта, да накара мъжа да си мисли, че ще влезе в леглото й и после да му каже, че няма да стане.

Сегашното положение изглеждаше обещаващо, но може наистина и само да си играеше. Реших да действам хладнокръвно. Щеше да й се наложи да ми даде твърде много аванси.

Последвах я в просторна, удобно обзаведена стая и видях голям диван, разположен до панорамен прозорец.

— Много е хубаво — рекох. — Какво е хобито ви?

— Рисуването. Не съм много зле. — Отиде до барчето. — Едно уиски?

— С удоволствие.

Тя направи две питиета, даде ми едното и се отпусна в едно кресло. На подпорката за ръце имаше доста копчета. Натисна едно от тях и после отпи от чашата си. От скрити колони се разнесе тиха музика.

— Страхотно — възкликнах и приседнах на подпорката на друго кресло. — Ето какво значи да си богат.

— Искаш ли да бъдеш богат.

— Че кой не иска?

— Това си има и лошите страни.

— Например?

Тя вдигна рамене.

— О, скуката. Когато имаш всичко, ти става досадно.

— Вие сигурно го знаете… аз — не — отвърнах.

Тя остави чашата си, усмихна се и стана.

— Хайде да потанцуваме.

Изглеждаше много подканваща, както стоеше там: прекалено подканваща.

Останах на мястото си и я загледах.

— Мисис Есекс — рекох тихо. — Имам известни сведения за вас и не искам да се възползвам от вас. Вие също сигурно имате някакви сведения за мен.

Усмивката й изчезна и теменужените й очи станаха твърди.

— Какво искаш да кажеш?

— Съобщиха ми, че сте абсолютна кучка. Онова, което не знаете, е, че аз пък съм абсолютно копеле. Честно е да го знаете. Виждате ли, мисис Есекс, въпреки че смятам, че сте най-страхотната жена, която някога съм виждал, най-желаната и най-сексапилната, независимо колко добре изглеждате, не ме възбуждате. Или съблечете роклята, легнете на дивана и ми се отдайте, или си тръгвам. Това достатъчно ясно ли е?

Очите й се отвориха широко.

— Как смееш да ми говориш по такъв начин?

— Казах онова, което мислех. Е, ще тръгвам. Довиждане. — И се насочих към вратата.

Тя скочи към мен, сграбчи ръката ми, завъртя ме и ме удари по лицето.

— Изчадие!

Хванах я, плеснах я силно по задника и я хвърлих на дивана.

— Събличай тази рокля — рекох, надвесен над нея, — или предпочиташ да я скъсам?

— Заболя ме!

— О’кей, тогава ще я скъсам.

— Не! Трябва да имам с какво да се прибера у дома!

Изсмях се.

— Тогава я съблечи.

С хвърлящ мълнии поглед и надигащи се от гняв гърди тя съблече роклята.

Отидох в кафе-бара двадесет минути преди срещата с останалите. Поръчах си кола, настаних се на сянка на верандата и зачаках.

Докато седях така, мислех за мисис Виктория Есекс. Знаех, че ще е добра и точно така се оказа. Държеше се като жена, която през по-голямата част от живота си е осъдена на сексуално въздържание. Но защо да навлизам в подробности? Когато накрая свършихме, тя стана от дивана и взе душ, докато аз лежах като премазан от камион.

Продължавах да лежа, когато тя се облече.