Марк Олдън - Американска полиция

Заподозреният е разпитан на 22.III., 1:45 ч в участъка. Заподозреният е мъж, чернокож, 38 г., ръст 177, тегло 63 кг, с коса, сплетена на плитки, черна брада и мустаци. Казва, че бил бездомен и живеел на летище „Кенеди“. Твърди, че на 21.III, към 10:30 ч вечерта е излязъл от сградата за пристигащи на международното летище и е тръгнал към паркинга отсреща. Отишъл там няколко минути по-късно и се срещнал с бял мъж, наел го да му разтовари джипа марка „Додж“.

Заподозреният твърди, че са били само двамата с белия мъж. Заявява още, че мъжът, чието име не знаел, го е почерпил вино. Заподозреният бил отпил и моментално бил изпаднал в несвяст. Щом дошъл на себе си, видял, че още е на паркинга и е заобиколен от следователи от отдел „Убийства“, които в 2:00 ч след полунощ го арестували за убийството на детектив Шафино. Охраната на летището е повикала полицаите от отдел „Убийства“, след като е намерила заподозрения да лежи до трупа на детектив Шафино.

Заподозреният твърди, че преди около седмица в сградата за пристигащи на международното летище се е запознал с белия мъж, и го описва като трийсет — трийсет и няколко годишен, възпълен, с брада и тъмни очила. Твърди, че през това време белият всеки ден му е давал банкнота от сто долара.

Заподозреният твърди, че са му погодили номер — според него белият мъж бил убил детектив Шафино и бил нагласил нещата така, че да натопи него.

Показания на Морис Робишо

Снощи някъде в десет и половина влязох в летището. Отидох да се срещна с белия мъж, понеже вече цяла седмица той ми даваше новичка стотачка. Не ми каза името си, само ми даваше парите. Не казах на никого, понеже чернилките на летището само се чудят кого да преджобят. Първо си помислих, че стотачките са фалшиви, но после се оказа, че си били истински.

Снощи пак се срещнахме и белият мъж ми разправя, че обичал да помага на несретници като мен. Вика — щял да ми даде още стотачка, ако съм му помогнел да разтовари някакъв джип на паркинга. Сто долара за десет минути бач. Изчаках го на паркинга. Онзи дойде и ме почерпи вино. Пийнах малко и после съм се гътнал. Щом се окопитих — що да видя — ченгетата ми турили белезници, бил съм убил някаква полицайка. А аз през живота си не съм убивал никого.

Допълнителни сведения по случая:

Заподозреният има полицейско досие, забърквал се е с наркотици и дребни престъпления. Излежал е присъда на остров Райкърс за взломни кражби, притежание на средства за проникване с взлом и крадени вещи. Заподозреният е бил намерен на 22.III. в един часа след полунощ, пиян, в безсъзнание на паркинга срещу сградата за пристигащи на международно летище „Кенеди“. Лежал е до детектив Линда Шафино, убита с нож за линолеум, който е бил намерен у заподозрения.

Заспал съм направо на писалището и щом се събудих, мъртвото момиче стоеше на вратата на кабинета. Ако си ченге, разследващо тежки престъпления, няма отърване от призраците — преследват те, и туйто.

Момичето беше латиноамериканка най-много на петнайсет години, тъничко в ханша, с малки гърди, бе облечено в зелен клин, тенис фланелка и сребристи обувки на високи токове, носеше на глезена розова гривна. Беше с черна къса коса, напръскана отстрани с мораво зелен спрей. По хилавите й китки проблясваха тънички златни гривни. Момичето влезе в кабинета, обърна се с гръб и ми показа дупките от куршуми върху окървавения си тил. Усмихна се и ми махна да докосна раните.

Петнайсет години съм работил в Манхатънския участък, отдел „Тежки престъпления“, после се прехвърлих в Бюрото за борба с организираната престъпност. Виждах насън лицата на жертвите и се питах защо ме преследват най-вече жените — явно защото не бях успял да ги опазя.

Мъртвото момиче прекоси кабинета, отиде при прозореца и посочи самолета, откроил се на фона на пълната месечина. После мина през стъклото.

Както стоеше отвън, извърна към мен личицето си и почука тихичко два пъти по стъклото. Потреперих, а не съм от хората, които искат смелост назаем.

За мен не беше ново да виждам призраци. Ала за пръв път ги чувах!

Внезапно излезе вятър, който заблъска по рамката на прозореца и изду пердетата. Усетих миризмата на парфюма, който момичето е носело, когато са го убили. Станах от стола и тръгнах към нея, ала тя изчезна яко дим.

Името й беше Лурд Балера, ученичка от последния клас в природо-математическата гимназия в Бронкс, бе дъщеря на директор на болница в Манхатън. Днес следобед я бяха убили като малолетна проститутка заедно с приятеля й в хотел на Таймс Скуеър, срещу последната спирка на автобуса при Управлението на пристанището.