Марк Бърнел - Инструмент за убийства

Александър беше от хората, които вярват, че грешки допускат единствено другите. Това беше причината, поради която я гледаше толкова напрегнато. Просто чакаше отговор.

— Бях убеден, че изчезнеш ли веднъж, никога вече няма дори да чуя за теб, а камо ли да те видя. Но в продължение на повече от две години ти беше Петра. Въпросът е защо?

Стефани не отговори.

— А след това престана да бъдеш Петра. Горе-долу преди година и половина, нали? Без повод, без предупреждение. И тук въпросът е същият: защо?

Александър. Човекът без фамилно име. Човекът, когото цели четири години се беше опитвала да забрави.

— Какво ти става, да не би да си прехапа езика? — втренчи се в нея той, извади от джобчето на сакото си кутия „Ротманс“ и лекичко поклати глава: — Това не е в твоя стил…

— Майната ти! — не можа да се сдържи Стефани.

Много й се искаше да запази мълчание, но не успя.

Върху лицето на Александър се мерна нещо като усмивка:

— А, сега вече започваш да приличаш на себе си!

Тя притисна дулото между очите му — там, където започваше носа. Устните й заплашително прошепнаха:

— Махай се!

— Позната ли ти е поговорката „действаш ли прибързано, цяла вечност ще съжаляваш“?

— А ти запознат си с фразата „ще броя до три“?

Той дори не мигна.

— Наела си тази ферма с посредничеството на агенция за недвижими имоти „Браун-Стал“ от Мюнхен. Пежото си купила от Ив Монтеану, зъботехник от Сен Рафаел. Знаеше ли, че баща му е бил румънски дисидент? Издавал нелегален месечен вестник в Букурещ през седемдесетте и началото на осемдесетте. Смел, но глупав човек, който…

— Едно!

— Не, мисля, че не си го сторила — направи заключението си Александър. — Но е така, защото никога не се занимаваш с толкова задълбочени разследвания, както го правим ние. Добре знаеш колко сме прецизни, нали? Например, аз съм в течение, че ти никога не се отдалечаваш по-далеч от Ентрекасто или Салерн. Знам, че имаш текуща сметка в „Креди Лионе“, която възлиза на петдесет хиляди франка месечно. Това изглежда доста внушителна сума, особено ако се вземе предвид животът, който водиш. Всеки месец парите постъпват от различен източник и следите им изчезват в момента, в който е осъществен преводът. Това е хитър номер, някой ден трябва да ме запознаеш с подробностите. Знам още, че имаш връзка с Лорен Масон, автомобилен монтьор от Марсилия. Предполагам ти е известно, че Масон доскоро е бил женен, но…

— Две!

— … Но се питам дали те е запознал с криминалното си досие… — Забеляза изненадата в очите й и кимна с глава: — Виждам, че не го е сторил… — Александър разигра малък театър с изваждането на цигара от кутията и лекото й почукване по твърдия картон. — Той е автокрадец. Има три присъди. Последният път е лежал четири месеца в кафеза. Точно тогава жена му решила, че й стига толкова и си събрала багажа. Взела всичко, което могла — мебели, килими, пердета. Можеш да си представиш изненадата му, като се прибрал у дома след пандиза. Напомням ти, че така сигурно му е било по-лесно да си тръгне… Просто защото не е имало за какво да съжалява.

Стефани усили натиска на метала върху кожата.

— Три? — изгледа я спокойно Александър.

В една кратка частица от секундата беше сигурна, че ще го направи. В главата й нямаше нищо друго, освен пропукване на статично електричество. Шансовете бяха петдесет на петдесет. Даде възможност на Александър да го усети, но той въпреки това не трепна.

Предпазителят бавно се върна на мястото си.

— Какво търсиш тук?

Пистолетът се отдели от основата на носа му, на мястото остана бяло кръгче.

— Предполагам, че Масон е избрал градче като Салерн или Ентрекасто — в случая това е без значение, за да започне на чисто, сред хора, които не го познават… Точно като теб, нали?

На кухненската маса лежеше елегантно куфарче. Той го отвори и извади плик от кафява хартия с размер А4.

— Хвърли едно око…

Във вътрешността на плика имаше двадесетина снимки, половината от тях черно-бели. На първата бяха изобразени пет момиченца в униформи, които играеха в двора на някакво училище. От едрозърнестата разпечатка личеше, че фотографът е използвал телеобектив. В първия момент Стефани не разбра важността на тази фотография, но след това си даде сметка.

Беше се заблудила заради косата — кестенява и гъста, спускаща се почти до кръста. Преди четири години тази коса беше подстригана късо. Момичето беше високо — доста по-високо от другарките си. На четири години изглеждаше дребничка за възрастта си, но сега беше настигнала и задминала връстничките си. Чертите на лицето й ставаха все по-познати. Носът на Кристофър, очите на Джейн. Момиченцето в средата на снимката беше нейната племенница Поли.