Марк Бърнел - Инструмент за убийства

— Взех си моите ключове, а това са твоите…

Той погледна връзката, после закова очи в лицето ми.

— Какво означава това?

— Ти как мислиш?

— Някакъв майтап, може би…

Устоях на изкушението да кресна и кротко поклатих глава.

Лицето му бавно потъмня.

— Какво искаш да кажеш, Стефани?

— Ти пиеш с приятелите си, но не и с мен. Ти ме чукаш, но никога не ме целуваш.

Той се облегна назад на стола, от устата му се откърти тежка въздишка.

— И какво?

— Нищо — тръснах глава аз и усетих, че ще повърна, ако започне да ме залива със закъснелите си извинения. — Всичко свърши.

— Чакай малко…

— Защо?

— Как така защо?

— За какво да чакам? Защо да си губя времето?

— Не можем ли поне да поговорим…

— Не — тръснах повторно глава аз. — Решението ми вече е взето!

— Ами аз?

Мисля, че му се усмихнах.

— Точно така!

— Какво означава това?

— Знаеш какво. Но и да не знаеш — все тая…

Взех ключовете от колата си, забравени на плота до умивалника.

— Стефани…

Обърнах се. Когато му се предоставяше възможност да каже нещо, той просто не знаеше какво да каже. Затова побързах да се обадя:

— О, и още нещо…

— Какво?

— Хареса ли ти вечерята?

— Какво? — объркано ме погледна той.

— Въпросът ми беше прост и ясен: хареса ли ти вечерята? Да или не?

— Разбира се — сви рамене той. — Предполагам, че…

Насочих се към кофата за отпадъци с подвижен капак до вратата, бръкнах вътре и измъкнах празната консервна кутия.

— Ти си развалено дете, Оливие — подхвърлих му я аз. — За човек с нормална интелигентност, твоето поведение е наистина кретенско!

Той погледна етикета и смаяно вдигна глава:

— Кучешка храна?!

— Да, скъпи. При това не каква да е, а първо качество!

— Ти си ми дала кучешка храна?!

— Исках да направя нещо, което да те накара да разбереш…

— Да разбера какво?

— Как съм се чувствала през последните няколко седмици.

Той напразно потърси какво да отговори, после навъсено изтърси:

— Но нали каза, че е говеждо „Казерол“?

— И наистина е такова, но приготвено с кучешка храна — кимнах аз. — Вътре има сърце и разни други работи… Пише ги на етикета.

Кръвта се оттече от лицето му. Не мога да кажа дали от гняв, или просто му се пригади.

— Отдавна си изгубил интерес към мен, но нямаш кураж да ми го кажеш — подхвърлих аз.

— Не е вярно!

— Друга ли си намери?

— Н-не… — изненадано заекна той.

— Намерил си, нали?

— Не.

Не исках извинение, а само мъничко честност.

— Хайде, кажи ми…

Чертите му изведнъж се втвърдиха, в очите му се появи ожесточение.

— Е, след като настояваш… Да, наистина е така!

Промяната беше прекалено рязка. Почувствах се несигурна, дори повече отпреди малко. Останах с впечатление, че признанието му е лъжа. Вероятно искаше да ме нарани за последен път, докато все още беше в състояние да го направи… Но на мен вече ми беше все едно. Оливие не го забелязваше и това си беше съвсем в стила му.

— Аха — кимнах най-сетне аз и окончателно се предадох на евтиното озлобление. — Значи на това се дължи спадът в сексуалните ти способности, който се забелязваше напоследък… Да ти призная, последните няколко пъти беше истинско мъчение! — Изгледах го победоносно, после побързах да продължа: — Но няма от какво да се безпокоиш, защото вече не ти пука за мен, а и аз изпитвам същото.

Вбесен, той скочи на крака и насочи показалец в гърдите ми.

— Не мога да повярвам! Ти си… Ти си…

Заекна, на устата му изби пяна, но в крайна сметка все пак намери обидната дума. Нарече ме фригидна. Фригидна швейцарска кучка. Това ми прозвуча толкова безпомощно и абсурдно, толкова кастрирано, че би трябвало да бъда пронизана от съжаление към него. Но не стана така. Вместо това аз шумно се изсмях и той окончателно се вбеси. Направи крачка напред и замахна.

Всичко, което се случи после, стана някак автоматично. Аз направих лъжливо движение наляво и се шмугнах под ръката му, в същото време сграбчих пръстите му и рязко ги извих назад. Всичко това стана в рамките на половин секунда. Чух как китката му пропуква, усетих как два от пръстите му се чупят. Пуснах го в момента, в който краката му започнаха да се подгъват, отстъпих крачка назад и се завъртях на пета. Другият ми крак се стрелна напред, тътенът беше оглушителен. Три от ребрата на Оливие бяха счупени.