Марк Бърнел - Инструмент за убийства

— Извинявай — прошепна тя.

— Няма за какво.

— Начинът, по който се държах, не отговаря на това, което чувствам.

— Ти не си обучена да се държиш така, както се чувстваш.

— Знам. Но не искам да си създавам нови врагове.

Пристъпи напред, повдигна се на пръсти и го целуна в устата. Бойд остана неподвижен. Нито я прегърна, нито я отблъсна. Когато целувката свърши и тя се дръпна крачка назад, той запази мълчание.

— През целия си съзнателен живот не говоря за това, което чувствам.

— Стефани…

— Ще кажеш, че идеята не е добра, нали? Няма смисъл да си хабиш дъха. Това не е някакъв безразсъден импулс, идеята за него си стои в главата ми вече четири години. Когато тичаме из пущинаците и ти ми крещиш, аз ясно усещам, че не влагаш сърце в ругатните си. Когато ме гледаш, очите ти те издават. Хайде, кажи ми, че не си мислил за същото…

Когато проговори, тя разбра, че гърлото му е страшно пресъхнало.

— Идеята наистина не е добра!

Тя изхлузи пуловера през глава и го пусна на пода. В кухнята беше топло, при контакта с топлия въздух голата й кожа потръпна от удоволствие.

— Това някаква игра ли е, Стефани?

— Не е игра.

— Тогава какво е?

— Ние просто сме двама души, които си приличат и които няма какво да губят.

— Нямат какво да губят ли?

— Знаеш ли какво искам повече от всичко на този свят?

— Какво?

— Искам някой да ме види като жена. Искам ти да ме видиш като жена. Аз не съм мъж, който се е маскирал като жена, не съм робот, не съм машина за убиване. Когато Александър ме погледне, той вижда някакъв инструмент. Когато бях Петра, хората виждаха заплахата в мен. В очите им винаги имаше страх. Не искам да е така.

— А сигурна ли си, че искаш това ?

— Искам някой да ме опознае.

— Този някой не е ли приятелят ти във Франция?

За миг я обзе чувство на вина. После изникна перспективата.

— Лорен беше сладък. Имахме хубави моменти заедно, но връзката ни беше случайна. И не би могла да бъде нещо друго, тъй като аз не можех да му кажа коя съм в действителност. Той изобщо не ме познаваше. А ти би могъл…

Замълчаха.

Очите на Бойд продължаваха да отбягват нейните.

— Погледни ме, за бога! — примоли се тя.

Той не можеше да го стори.

— Аз съм жена на двадесет и седем и стоя гола пред теб. Направи нещо… — Остана озадачена от изтъняването на гласа си: — Моля те!

— Не е толкова лесно — преглътна той. — Аз… Аз не зная какво да мисля…

В гласа му се долови странна безпомощност.

— Не е нужно да мислиш.

— Аз не съм като теб — отвърна с въздишка той.

— Това е едно от нещата, поради които по-лесно те харесах.

— Ти не ме харесваш.

— Грешиш, харесвам те — държеше на своето Стефани.

— Ако ме срещнеш на някоя оживена градска улица, изобщо няма да ме забележиш.

— Тук не сме в града.

— Облечи си пуловера, Стефани.

— Искам да се любим — прошепна тя.

— Не.

Усети как я обзема паника.

— Тогава ме чукай!

— Не! — отвърна с гримаса той.

— Нека аз да те изчукам!

— Не!

— Няма да правиш абсолютно нищо!

— Върви да си лягаш.

— Унижаваш ме!

— Сама се унижаваш.

Стефани направи крачка напред. Бойд остана на мястото си до печката.

— Знам, че ме искаш.

— Не те искам.

— Лъжец. Видях как ме гледаш, докато бягаме, докато разгрявам, когато и двамата сме потни… Знам какво си мислиш, защото и аз си мисля същото…

— Престани!

Тя направи нова крачка напред.

— Имал ли си някоя след Рейчъл?

— Достатъчно!

Тя вече беше на една ръка разстояние от него.

— Имал ли си?

— Казах ти — достатъчно!

Вратичката на печката все още беше отворена. Върху корема й заиграха виолетови отблясъци.

— Знам, че не искаш да си отида. Усещам го…

— Стефани!

Тя хвана ръката му и я дръпна към себе си. Пръстите му докоснаха нежните косъмчета между краката й.

— Ако искаш, можеш да си представиш, че чукаш нея…

Светлината в очите му угасна.

Той рязко я блъсна и освободи ръката си. Тя политна назад и се удари в ръба на масата. Тялото й се прегъна над умивалника. Мигът беше пропуснат, голотата й изведнъж стана тромава и някак нелепа. Бойд й отправи поглед, изпълнен с омраза.

— Имаш шейсет секунди, за да се облечеш! — процеди той.

Стартираха от началото на трасето. По тъмно то беше доста опасно. След това Бойд й подвикна да завие надясно и зад гърба им остана единствената относително равна повърхност, която можеше да се види в околността. Нощта беше отвратителна: проливен дъжд, гръмотевици, пронизващ студ, ярки светкавици. Склонът стана по-стръмен, тревата отстъпи място на мъхове и скали. Те се спъваха и пързаляха, кълчеха глезени и китки, удряха пищяли, колене и длани.