Марк Бърнел - Инструмент за убийства

Стефани направи крачка напред и той побърза да отстъпи.

— Защо имам чувството, че ще се чувстваш много по-безопасно с пистолет? — заплашително попита тя. — Всеки би могъл да ти скочи, особено ако вземем предвид бизнеса, който въртиш тук. Най-вероятно пациент с лошо поставена пломба. Американците много обичат да се оплакват. Все си пробутал някой боклук на някого.

Колебанието му си пролича съвсем ясно. Беше сигурно, че я помни, но май беше забравил точните параметри на сделката им.

— Един час…

— Сега!

— Невъзможно!

В подноса на спомагателната масичка имаше употребени инструменти. Ву Лин забеляза погледа на Стефани и започна да отстъпва към ъгъла.

— При последната ни среща те предупредих, че допускаш грешка, като ме мамиш — хладно процеди тя.

Това се оказа достатъчно. След още една-две зле прикрити заплахи китаецът отвори чекмеджето на работната маса. Пистолетът беше колт от модела „Делта Елит“, пригоден за пълнител с 10-милиметрови патрони. Щатски модел от 87-ма, изработен от синкава стомана и ръкохватка от черен неопрен. Тя го пусна в раничката, която едва тази сутрин си беше купила от универсалния магазин „Стокман“ в Хелзинки. Пак там се беше снабдила с пълен комплект нови дрехи. Онези, с които пристигна във Финландия под името Ирен Марсо, си останаха там — в странноприемницата до гарата.

Малко преди девет слезе от едно такси на Пето авеню. Комаров я отведе в апартамента си, затвори вратата и впи устни в нейните. После я отдалечи от себе си и хвана главата й с две ръце.

— Хей, какво е станало с теб?

— Прегърни ме — прошепна тя.

Той го направи толкова здраво, че костите й пропукаха.

— Всичко ли свърши?

— Почти.

Сакото на Комаров беше хвърлено на дивана, с вратовръзката отгоре. Ръкавите му бяха навити до лактите, от единия стърчеше син православен кръст, а от другия сгърчена сивкавозелена лента. Предложи й да избира между две умрели от студ водки — „Московская“ и „Желка“.

— „Московская“ — отсече Стефани и смъкна раницата от гърба си.

Той сипа по два пръста в две чаши от дебело стъкло и й подаде едната.

— Разполагаме с тази вечер и утре вечерта — обяви тя. — След това трябва да изчезваме.

— А утре през деня?

— Нищо необичайно — сви рамене тя.

— Ще има нещо необичайно — усмихна се той.

— Говоря сериозно, Костя. Под наблюдение си.

Усмивката му бързо се стопи.

— Какво?!

— Ще бягаме не заради мен, а заради теб.

От изражението му пролича, че е безкрайно объркан.

— Узбекът, който е бил убит във Воронеж… Ти ли го направи?

Очите му се превърнаха в две тесни цепки.

— Питаш ме дали наистина съм Донът от Дон?

— Да.

— Не съм.

— Но той те е измамил!

— А аз дадох награда на човека, който го уби.

— Наел си човек?

— Беше свободен стрелец, който просто се отзова на обявата. Пуснах слух, че плащам добре за главата на узбека.

— А какво ще кажеш за Олег Рогачов? Ти ли го уби?

Комаров спечели време, палейки един честърфийлд.

— Кой ти е казал такова нещо?

— Вярно ли е?

Разбира се, че е вярно. Той само кимна.

— А Джеймс Маршал, офицерът от Ес Ай Ес?

— Бяха заедно. Нямаше друг начин да бъде сигурен…

— Исусе!

— За това ли става въпрос? За смъртта на един английски разузнавач?

— За теб, да.

— Но защо?

— Рогачов е дал на Маршал диска, който впоследствие си откраднал ти.

— Това е вярно.

— Какво имаше на този диск?

— Информация за ликвидиране на съперниците. Детайли от сделките и финансовите им операции, включително пране на пари. Информация за корпоративните им мрежи, подробности от личните им банкови сметки, имената и адресите на потенциалните информатори, плюс слабите им места. Всичко беше описано в големи подробности.

— И ти го продаде на Джордж Салиби, така ли?

— Не, разбира се — сбърчи вежди той. — Унищожих го.

— А какво имаше в касата му?

— Това, което си открила и ти.

— Аз не открих нищо.

— Точно така. Пусна се слух, че съм му продал диска, не знам от кого. Предполагам, че Салиби е решил да се възползва от този слух. След като хората мислят, че притежава диска, защо пък да не превърне този слух в средство за натиск?

— Но е подценил стойността на информацията, която е съдържал дискът, така ли?

— Да. И заради която дискът се превръща в обект на посегателство, а не в средство за натиск.

— Но защо е било нужно да се забъркваш и ти?

— Ние с Олег бяхме доста близки, но той искаше да станем още по-близки. Настояваше да работя за „Централная“, а не само за себе си. Отказах му, но той не изгуби надежда. Мислеше, че ще успее да ме убеди. По тази причина ми разказа за диска и предстоящата сделка. Аз му казах, че е луд и всичко това ще доведе до открита война сред престъпния свят, война с непредвидими последици за всички. Той обаче заяви, че нищо подобно няма да се случи, докато източникът остане в тайна.