Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

В секундата се появи сервитьор, който донесе малка пица, гарнирана с пушена сьомга и лук.

— От Волфганг — съобщи той. — Нещо за пиене, м-р Колдър?

— Стоун? — погледна го Колдър.

— „Бифийтър“ с тоник, моля.

— Донеси ми много сухо мартини „Танкерей“ — поръча с приятен глас Колдър. — Да стисне веднъж лимона, без маслина.

Сервитьорът изчезна и се материализира до тях, преди Стоун да бе мигнал.

Поръчаха и отпиха от питиетата.

— Запознах се с Лу Регенстайн в самолета — спомена Стоун. — Очарователен човек.

— Такъв си е — съгласи се Колдър. — И освен това е един от тримата най-умни, с които някога съм въртял бизнес.

— Другите двама?

— Дейвид Стърмак и Хайман Грийнбаум.

— Чувал съм за Грийнбаум… той не беше ли агент?

— Беше… почина преди десет години.

— А кой е…?

— Дейвид Стърмак ли? Естествено, че не си чувал за него — факт, който впрочем ще му достави удоволствие — но заедно с Лу Регенстайн и Лю Уасерман от МСА 2 2 МСА — Американска музикална корпорация, занимаваща се и с филмопроизводство. — Б.ред. той има повече лично влияние в този град от всеки друг. Утре вечер ще се запознаеш с него. — Стоун се чудеше как може Ванс да се забавлява, докато жена му е изчезнала, но преди да успее да попита, Колдър заговори отново: — Хайман Грийнбаум беше първият ми агент — всъщност единственият — и на него дължа най-добрите съвети, за които един млад актьор би могъл да мечтае.

— По-конкретно?

— Научи ме на взаимовръзката между парите и добрата работа.

— Искаш да кажеш, че като ти плащат повече, стараеш се повече, така ли?

— Не-е, не. Когато сключихме договор с Хайман, той ме покани на обяд и започна да ми говори като добрия чичо. „Ванс — каза ми той, — този град е готов да те приеме, но има нещо, което трябва да сториш.“ „Какво е то?“ — попитах го аз. „Много скоро — обясни ми той, — ти ще започнеш да правиш съвсем сериозни пари и трябва да се опиташ да не ги похарчваш, особено в началото. — После продължи: — Нямаш представа от колко време наблюдавам развитието на млади актьори, дошли в този град, и всички те постъпват по един и същи начин: получават добра роля, която им донася солидна сума, и първата им работа е да се измъкнат от съборетината, в която са живели, и да си купят хубав апартамент и кабриолет. После правят още един-два филма, получават още малко парици и си купуват къща в Холивуд Хилс. Два филма по-късно вече живеят в Бевърли Хилс и кабриолетът, който карат, е мерцедес. Тогава настъпва пауза и известно време не им предлагат нищо подходящо. В един момент в ръцете им попада сценарий, който не струва, но снимките са в Южна Франция, другата главна роля е поверена също на кинозвезда и… какво, по дяволите, нали трябва да се плаща ипотеката върху къщата, заема за колата, да не говорим за ежедневните разноски по поддържане на имиджа, така че те приемат. Филмът обаче изгърмява и след още няколко подобни случая добрите сценарии престават да стигат до тях. След това идва ред на участие в телевизионни сериали и тръгнат ли по тази плоскост, вече става невъзможно да получат добра роля в сериозен филм. Не постъпвай по този начин.“

— И ти го послуша?

— Абсолютно. Тогава бяхме съквартиранти с двама други актьори и аз така и си останах с тях. Карах мотор с кош и оставих Хайман да инвестира приходите ми. След две години получих първите предложения за първокласни второстепенни роли. Започнах да навлизам в бранша и парите бяха добри. Преместих се в по-добър апартамент — малък и евтин — и си купих кола на втора ръка. След пет години вече бях набрал скорост, така че когато си купих първата къща, беше направо в Бевърли Хилс и платих за нея с налични. А когато започнаха да ми предлагат слаби сценарии със снимки на хубави места, можех да си позволя да отказвам и да чакам стойностните роли. Научих се никога да не снимам заради парите или защото филмът бил в Таити, или в някое друго райско кътче. Нямаш представа колко много артисти са направили тази грешка и колко скъпо им е струвала тя.

— Разбирам мисълта ти — каза Стоун. — Ванс, какви са новините около Арингтън?

Ванс се огледа.

— Може ли някой да ни чуе?

Стоун се огледа на свой ред.

— Според мен всички около нас се опитват да направят точно това.

— Тогава да не говорим тук.

— Разбрах, че утре вечер даваш прием?

Колдър понижи глас:

— Така е. Партито е планирано от близо месец и ако го отменя, хората ще започнат да шушукат. А започнат ли хората да говорят, все ще се намери някой, който да се обади на жълтата преса и на другата сутрин ще осъмна разнасян из таблоидите, а по оградите на имението ми ще са накацали папараци. Изключително важно е да се държа както обикновено, без значение какво става в личния ми живот, и също толкова важно е ти да разбереш и приемеш това.