Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Тя го поведе към кухнята и отвори хладилника. Беше пълен с храна, част от нея започната. Отидоха до задната врата и погледнаха навън в двора. Три малки деца вече бяха на „снега“ редом с голям снежен човек. Ванс Колдър седеше встрани на сгъваем стол и четеше сценария. Някой изкрещя поредната заповед, Колдър стана и влезе в къщата.

— Здрасти, Стоун — каза той и му подаде ръка. — Радвам се, че дойде. Сега двамата с Бети влезте в дневната, иначе ще попаднете в кадър.

Стоун последва Бети, която излезе от кухнята и мина в дневната. Посочи й подноса с подредени бутилки.

— Ако не беше толкова рано, бих очаквал да ми предложиш нещо за пиене — подметна той.

— Няма да ти хареса — отговори му тя. — Всичко е чай или вода. — После го погледна с откровен интерес: — Та какво те води тук? Изпусна Арингтън. Предполагам знаеш, че тя се върна на Източното крайбрежие, за да посети семейството си?

— Нямах какво друго да правя — излъга с лекота Стоун. — Току-що приключих случай и се чудех с какво да се заловя.

— „Случай“? Значи все още си полицай?

— Не, вече съм адвокат.

— Какъв адвокат?

— Много добър.

— Искам да кажа, каква ти е специалността?

— Специалността ми е такава, от каквато се нуждае клиентът.

— Не знаех, че правото може да се практикува по този начин.

— Понякога се налага.

— За фирма ли работиш, или си на свободна практика?

— И двете. Консултант съм на „Уудман и Уелд“, но в по-голямата си част работя в офис у дома си.

Тя наклони глава и леко се намръщи.

— Чувала съм за „Уудман и Уелд“, разбира се, но какво означава „консултант“?

— Това е обща фраза, обикновено прилагана по отношение на възрастен адвокат, който вече не практикува на пълно работно време, но е на разположение за съвет на фирмата, когато й се наложи.

— Ти не си точно „възрастен“.

— Не още.

— Какво означава тогава „консултант“ в твоя случай? — продължи да настоява тя.

— Означава, че не съм достатъчно представителен, за да бъда съдружник в „Уудман и Уелд“. Но съм наблизо, така че могат да ме привикат винаги, когато имат нужда от мен.

— Каква нужда?

— Примерно ценен за фирмата клиент е арестуван за шофиране в пияно състояние, в кола с жена, която не е неговата съпруга, или дъщерята на друг ценен клиент е пребита от нейния приятел, но семейството не желае да се стига до съд, или синът на трети ценен клиент изнасили монахиня. Такива неща.

— Звучи отвратително.

— Често е точно така. Различни хора имат различни нужди от правна защита и не всичко, от което клиентът се нуждае, може да бъде поето от една престижна фирма. Защото фирмата е точно толкова загрижена за доброто си име, колкото и клиентът. Във взаимен интерес е тези случаи да намират решение по възможно най-тихия, дискретен и ефикасен начин.

— Предполагам, че понякога дори е интересно.

— Интересно е през цялото време — каза Стоун. — И е безсмислено да се сравнява с покупко-продажбата на имоти.

Тя отново се засмя по начина, който му харесваше.

— Ванс е зает по обяд — каза тя, — така че ще трябва да се задоволиш с моята компания в стола на студиото.

— Да се задоволя с теб ми звучи прекрасно — ти си много по-интересна от Ванс и почти толкова красива.

Тя отметна глава и се изсмя звънко, докато някой отвън не изрева разгневено „Тишина!“.

Качиха се в количката и поеха надолу по улицата покрай други работни площадки, направиха няколко завоя и спряха пред ниска постройка с добре поддържана морава пред нея. Верандата бе подредена с маси, на които обядваха хора в най-различни облекла — от най-ранни епохи, каубойски, или с най-обикновени джинси.

— Да влезем в салона и попитаме управителя дали ще ни предложи маса навън — денят е толкова хубав.

Стоун тръгна след нея през приятно обзаведената трапезария и точно приближаваха вратите, извеждащи към верандата, когато чу името си. Спря се и се обърна. Луис Регенстайн му махаше изправен от сепаре в ъгъла на салона. Стоун докосна ръката на Бети и й направи знак да го последва.

— Стоун, радвам се да те видя — възкликна Регенстайн и му подаде ръка. После се обърна към сътрапезника си: — Това е Марио Чиано, Марио, това е мой отскорошен познат, Стоун Барингтън. — Двамата се здрависаха. — Стоун, ще ни правиш ли компания за обяда?

— Благодаря, но…

— Няма нищо, Стоун — прекъсна го Бети, — аз и без това имам малко работа в офиса. — Тя се наведе до ухото му: — Очаквам да те видя довечера у Ванс — и си тръгна.