Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Така и трябва да бъде! Сега си представете, че тази маса пред вас е парапетът пред журито на съдебните заседатели. Искам да кажете репликите през масата, сякаш журито е ей там, от другата страна, но не трябва да гледате нито право във видеокамерата, нито настрани. Ясно ли е?

— Предполагам — отговори Стоун и остави сценария на масата.

— Не, спокойно можете да четете — успокои го младежът.

— Мисля, че ще се справя и така — каза Стоун.

— Добре, можем да започваме.

Пред Стоун застана някакъв, вдигна клапата и изрече:

— Проба на Барингтън, първи дубъл.

— Камера? — обади се режисьорът.

— Снимам.

— Екшън!

Стоун изчака няколко секунди, след това посочи с пръст зад себе си към въображаемата банка на защитата:

— Онзи млад човек, когото виждате да седи там в красивия си син костюм, изглежда напълно свестен младеж, нали така? — Той замълча. — Мога ли да се движа напред-назад пред масата?

— Стоп камера! — извика младежът. — Разбира се, движете се както сметнете за уместно, ние ще ви следваме. Готови?

— Проба на Барингтън, втори дубъл — обяви човекът с клапата.

— Камера?

— Снимам.

— Екшън!

Стоун започна отново, но този път се опря с ръце на масата и се вгледа във въображаемото жури.

— Младежът там в хубавия син костюм и модната подстрижка изглежда съвсем свестен, нали така? Е, ако го бяхте видели преди месец, косата му беше мръсна и сплъстена, а костюмът само скрива затворническата му татуировка. И имайте предвид, дами и господа, че това не е бил първият му път зад решетките. — Стоун се изправи и закрачи напред-назад покрай масата. — Симпатичният младеж е отвлякъл четиринайсетгодишно момиче, завел го е в гората, изнасилил го е няколко пъти в течение на един следобед и после го е удушил. Запознахте се с доказателствения материал и аз не мисля, че той оставя място за каквито и да било съмнения. Изправени сте пред прост избор: да го изпратите в щатски затвор, където да изчака изпълнението на смъртната си присъда или… да го пуснете обратно на улицата. Но внимавайте, защото следващия път може да бъде вашата дъщеря!

— Стоп! — извика асистент-режисьорът. — Според мен беше добре. Ти какво мислиш, Боб?

— Добре стана — обади се операторът.

— Вие доволен ли сте, м-р Барингтън?

— Както прецените.

— Окей, тогава занесете касетата за преглед в първа зала, за да я видят Марио и м-р Регенстайн. Аз ще им се обадя, че сме свършили.

Всички си прибраха оборудването и излязоха. Стоун седна до масата и се запита как бе стигнал дотук.

Половин час по-късно седеше в малка кинозала с Лу Регенстайн, Марио Чиано и Ванс Колдър.

— Почвай — нареди Марио в микрофона до себе си.

Стоун се загледа в себе си на екрана. Заслуша се в репликите на самоуверения прокурор. Сцената му се струваше безкрайно дълга и му беше напълно ясно, че от него не става актьор. После осветлението в малката зала светна. Стоун се надигна в седалката си и потърси с поглед вратата.

— Господи, това беше дяволски добре — каза Чиано, без да скрива изненадата си.

— Иска ми се и аз да бях толкова добър в първия си филм — обади се и Колдър. Той и режисьорът се обърнаха и погледнаха седящия зад тях Регенстайн.

— Стоун, нает си — обяви шефът на студиото.

— Ела утре за гримиране в единайсет часа — завърши Чиано и се надигна. — Започваме да снимаме в един.

Напълно смаян, Стоун стана и стисна ръцете на мъжете. Но аз бях ужасен, мислеше си той. Как така тези хора не виждат това? Никога не бе изпитвал такова унижение. Тези хора бяха луди!

Стоун спря пред портала на имението на Ванс Колдър и свали прозореца. Към него се приближи униформен въоръжен охранител.

— Добър вечер, сър — учтиво го поздрави той. — Вашето име?

— Барингтън.

— Влизайте направо, м-р Барингтън — и порталната врата се плъзна встрани.

Стоун покара известно време по извиващата се входна алея, но видя къщата едва когато изкачи билото на малък хълм. Беше измазана в бяло, в испански стил, с керемиден покрив. Камериер се погрижи за колата и Стоун влезе през разтворената двойна врата в широк, покрит с теракота коридор, който, изглежда, минаваше през цялата къща в дълбочина. Към него веднага се приближи облечен в бяло сако мъж с външност на филипинец.

— М-р Барингтън?

— Да.

— Така и предположих, защото познавам всички останали гости. Ще бъдете ли така добър да ме последвате?

Стоун тръгна след него и се озова в наистина просторен хол, където оживено бъбреха поне една дузина двойки.