Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Беше избрал за вечерта бежов костюм в тропическа кройка и носеше вратовръзка. Почувства се доволен, защото всички наоколо бяха много добре облечени за Ел Ей. Всъщност Стоун винаги бе искал да си купи такъв костюм, но така и не бе събрал куража да го направи в Ню Йорк.

— Добър вечер, Стоун — каза Колдър и топло стисна ръката му, — и добре дошъл в компанията на участниците в „Извън съда“.

— Така ли се нарича филмът?

— Точно така. Всички говорят за твоите пробни снимки. Хайде, ела и се запознай с някои хора.

И Стоун послушно последва Ванс през стаята, за да се запознае с различни хора. Половината лица му изглеждаха познати от вестници и списания — някои бяха актьори, други — продуценти или режисьори. Забеляза в дъното на помещението Бети Саутард да разговаря с друга жена.

— Стоун — каза в този момент Ванс, — особено ми е приятно да те запозная с моя добър приятел Дейвид Стърмак.

— Здравейте — каза Стоун. Спомни си думите на Ванс, че Стърмак е един от най-влиятелните хора в Ел Ей.

— Радвам се да се запозная с теб, Стоун — погледна го в очите Стърмак. — Наслушах се на маса неща, разказани ми от Ванс и Лу. — Беше висок представителен мъж, някъде около шейсет и пет, слаб, облечен във великолепен, но консервативно скроен костюм. Обърна се към елегантната блондинка до себе си, която изглеждаше двайсет години по-млада: — Това е жена ми Барбара. Барбара, запознай се със Стоун Барингтън.

— О-о, здрасти! — с неочакван ентусиазъм го поздрави тя. — Ти си приятелят на Ванс и Арингтън от Ню Йорк. Четох за твоя карибски процес във вестниците. Страшно съжалявам за начина, по който завърши.

— Благодаря — отговори Стоун. — Приятно ми е да се запознаем, Барбара.

Към малката им групичка се присъедини Лу Регенстайн.

— Всички говорят за твоята проба днес следобед, Стоун.

— О! — възкликна Стоун, изпитвайки неудобство. Защо, по дяволите, трябваше всички да говорят за това?

Сервитьор взе поръчката му за питие и следващите няколко минути минаха в неангажиращ общ разговор. На Стоун страшно му се искаше да дръпне Ванс настрани и да го попита защо е необходимо участието му във филма, но домакинът му беше зает с гостите си. Някой внимателно го хвана за лакътя и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Стоун се озова очи в очи с около четиридесетгодишен мъж с плътен слънчев загар, който му стисна ръката и заговори бавно, раздрусвайки я:

— Имаш нужда от агент и аз много бих искал да бъда този човек.

— Агент? — без всякакво въодушевление в гласа повтори Стоун.

— Видях пробните ти снимки и прекрасно разбирам защо всички са толкова възбудени. Това определено е най-добрата проба — без изключения — която някога съм виждал.

— Извинете ме, но аз съм малко… объркан. Все пак изтекли са само… колко, четири часа, откакто направихме това нещо.

— В този град добрите новини се разпространяват светкавично — обясни Суимс. — Нека ти разкажа за нас: компанията ни беше основана от група млади агенти, които напуснаха Си Ей Ей и Ай Си Ем, за да създадат собствена импресарска къща, и в списъка на клиентите ни има много „горещи“ имена. Страшно бих желал сред тях да бъде и твоето.

— М-р Суимс…

— Фред.

— Фред, аз не съм артист, наистина не съм! Аз съм адвокат и даже не живея тук.

— Скоро ще се преместиш, Стоун, повярвай ми. Мога ли да те попитам — ако, разбира се, не задавам прекалено личен въпрос — какво е истинското ти име… онова, с което си се родил.

— То е същото, което винаги съм използвал.

— Сериозно? Това е удивително! Дори сам не бих могъл да измисля по-ефектно, а аз съм много добър, когато опре до имена, които да правят пари. Предполагам знаеш истинското име на Ванс?

— Не.

— Хърбърт Уилис — и той вдигна три пръста като бойскаут. — Кълна се в Бога.

— Изумително — каза Стоун, опитвайки се да не засегне този човек.

Суимс най-сетне спря да друса дланта му, хвана го подръка и го дръпна встрани от останалите гости.

— Трябва да ти разкажа какво означават пробни снимки като твоите и роля като тази, която ти се дава. Става дума за много големи пари и аз изобщо не се шегувам.

Стоун се изсмя.

— Лу Регенстайн ме предупреди, че съм твърде стар за филмова слава.

— Боже опази да вляза в спор с Лу, но в наши дни зрелият главен герой се котира страшно високо. Ами виж Харисън Форд или Клинт Истууд, боже господи. Та той гони седемдесетте! А ти си на колко? Трийсет и осем.

— По-скоро на четиридесет и две.

Суимс се наведе към него и заговори поверително: