Дан Симънс - Куфарът

— Ами ако не намеря мястото? Оттогава минаха дванайсет години.

— Значи ще умреш тук — отговори Ливайн.

— Ами ако се сетя, че е било другаде?

— Пак ще умреш тук.

— Ами ако мястото е това?

— Пак ще умреш, тъпако — отвърна отегчено Ливайн. — Много добре го знаеш. В пистолета има шест патрона, а в джоба ми има колкото щеш пълнители. Но мога да използвам един или десет. Изборът е твой.

Курц кимна и отиде до едно голямо дърво с необичайно изкривен клон.

— Къде е момиченцето… Рейчъл?

Ливайн се озъби.

— Завързана в стаята си. Нищо й няма, но официалният й татко лежи по лице на пода на гъзарската им кухня. Но той пак е по-добре, отколкото ще бъде истинският й татко, ако до десет секунди не си затвори плювалника.

Курц отброи десет крачки от дървото и каза:

— Тук.

Без да сваля рюгера, Ливайн смъкна раницата си, отвори я и хвърли на Курц някакъв къс, но тежък метален предмет.

Измръзналите пръсти на Курц го хванаха. Армейска лопатка — най-близкият до оръжие предмет, на който изобщо можеше да се надява, но в случая безполезен като оръжие, освен ако Мани Ливайн не дойдеше на пет метра по-близо и не подложеше главата си за удар. А дори и в такъв случай на Курц можеха да не му стигнат силите да го удари. А с всичките тези белезници и вериги беше изключено да успее да хвърли лопатата по джуджето.

— Копай — заповяда Ливайн.

Земята беше замръзнала и в миг на отчаяние Курц си помисли, че няма да пробие ледената покривка от опадали листа и корава почва. Падна на колене и натисна лопатката с цялата си тежест. Направи няколко копки и успя да издълбае малка дупка.

Ливайн беше вързал веригата за едно дърво. Така можеше с лявата ръка да държи палката и от време на време да я допира до стоманената верига. Курц се сгърчваше и падаше. След това, без да обели и дума, се изправяше на колене и продължаваше да копае. Вече трепереше толкова силно от студ, че се страхуваше, че няма да може да държи лопатата. Физическата работа поне му даваше някакво измамно усещане за топлина.

След половин час Курц беше изкопал ров с дължина един метър и дълбочина почти един метър. Лопатата се натъкваше на корени и камъни и на нищо друго.

— Айде стига — каза Мани Ливайн. — Измръзнаха ми ташаците. Хвърли лопатата. — И вдигна магнума.

— П-п-погребението — напомни му Курц с тракащи зъби.

— Майната му. Сами ще ми прости. Хвърли тая скапана лопата по-надалеч. — И освободи предпазителя.

Курц хвърли лопатката до изкопа и каза:

— Чакай! Намерих нещо.

Ливайн се приближи към дупката и я освети, но много предпазливо — стоеше на два метра от мястото, където беше коленичил Курц. Лопатата беше далеч от него. Снегът беше почнал да натрупва.

От черната земя се подаваше черен найлон.

— Чакай, чакай — каза с усилие Курц, коленичи в дупката и разрови корените и почвата с голи ръце.

Нощта беше студена и бяха минали почти дванайсет години, но от дупката се разнесе миризма на леш. Мани Ливайн отстъпи половин крачка, лицето му беше разкривено от ярост. Дулото на рюгера продължаваше да сочи в главата на Курц.

Курц откопа главата, раменете и гърдите на човешката фигура, увита в плътен черен найлон.

— Добре — процеди през зъби Ливайн. — Работата ти беше дотук, тъпако!

Курц вдигна глава. Беше покрит с кал и кръв и трепереше толкова жестоко, че едва се насили да говори ясно.

— М-м-може да н-н-не е Сами.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Колко народ си заровил тук?

— М-м-може и да е — продължи да трака със зъби Курц и без да иска разрешение, се наведе и започна да отвива найлона от лицето на трупа.

Дванайсетте години не бяха пожалили Сами — очите му ги нямаше, кожата и мускулите бяха почернели и изсъхнали, устните се бяха дръпнали от зъбите, а на мястото на езика устата му беше пълна със замръзнали червеи и ларви — но Курц го позна и предположи, че и Мани го е познал. Лявата ръка на Курц продължи да отвива главата, а дясната се спусна надолу и разкъса найлона върху гърдите.

— Стига — каза Мани Ливайн, пристъпи по-близо и насочи рюгера. — Какво е това, по дяволите?

— Пари — каза Курц.

Пръстът на Ливайн остана върху спусъка, но джуджето отклони леко пистолета и надникна в гроба.

Дясната ръка на Курц вече беше намерила и отворила куфара от калена стомана, който някога беше оставил върху гърдите на Сами, беше извадила пакета, все още увит в напоени с машинно масло парцали, беше освободила предпазителя — и натисна пет пъти спусъка на старата берета.