Фред Варгас - Във вечната гора

— Робер е един мой приятел от Аронкур.

Нямаше смисъл да обяснява на Данглар къде се намира градчето Аронкур. Майорът разполагаше с обемиста и стройно организирана памет, та познаваше до дъно всички кантони и общини в страната, дори бе способен на мига да назове ченгето, отговарящо за дадена територия.

— Значи добре си прекарвате?

— Много.

— Все така другарски ли се държи? — пробва се Данглар.

— Отчайващо другарски. За opus spicatum ставаше дума, Данглар.

— Piscatum. Ако искате да го образовате, вършете го както трябва.

— Точно затова ви се обаждам. Според Робер извършителят е някой обсебен от дявола младок. Обаче старейшината Анжелбер твърди, че не е задължително и че като остарява младият обсебен от дявола става стар обсебен от дявола.

— И къде се проведе този колоквиум?

— В кръчмата в часа за аперитива.

— Колко чаши бяло?

— Три. А вие?

Данглар замлъкна. Комисарят следеше алкохолните му забежки и това го дразнеше.

— Аз не ви задавам въпроси, господин комисар.

— Напротив. Попитахте ме дали Камий се държи все така другарски.

— Добре де — отстъпи Данглар. — Opus piscatum е способ за подреждане на плоски камъни или на керемиди във формата на рибя кост, откъдето и името. Още римляните са го прилагали.

— Аха. И после?

— После нищо. Питате ме, отговарям ви.

— За какво служи това, Данглар?

— А ние, господин комисар? Ние, човеците, за какво служим?

Когато не беше във форма, Данглар се тормозеше от Въпросите без отговор, каквито бяха безкрайният космос, избухването на Слънцето след четири милиарда години и случайното и ужасяващо присъствие на човечеството на една зареяна в пространството буца пръст.

— Конкретни неприятности ли имате? — попита Адамсберг загрижено.

— Просто неприятности.

— Децата спят ли?

— Спят.

— Излезте, Данглар. Идете да послушате Освалд и Анжелбер.

— С тия имена — за нищо на света. И какво бих научил от тях?

— Че падналите рога не могат да се сравняват с трофейните.

— Това го знам.

— Че челото на елените расте навън.

— Това го знам.

— Че лейтенант Ретанкур сигурно не спи и че за вас би било благотворно да си поговорите с нея един час.

— Да, несъмнено — изрече Данглар след кратка пауза.

Адамсберг долови известно успокоение в гласа на своя помощник и затвори.

— Разбра ли, Том? — каза той и обхвана с ръка главичката на сина си. — Ще сложат рибена кост в зида, но не ме питай защо. Няма нужда да знаем, след като Данглар знае. Ще я зарежем тази книга, изнервя ни.

Веднага щом Адамсберг поставеше ръка върху главата на детето, то заспиваше. То, както и всяко друго дете. Или възрастен човек. След няколко мига Томас затвори очи, Адамсберг отдръпна ръката си и с леко недоумение я разгледа. Може би някой ден щеше да разбере от кои пори на кожата му изтичаше сънят. Но това не го интересуваше кой знае колко.

Иззвъня мобилният му телефон. Чу бодрия глас на патоложката, която му се обаждаше от моргата.

— Момент, Ариан, да оставя малкия.

Какъвто и да беше поводът на обаждането, а той със сигурност не беше маловажен, фактът, че Ариан мисли за него, развеселяваше пустия му откъм жени ден.

— Раната на гърлото — говоря за Диала — представлява хоризонтална ос. Ръката, която е държала ножа, е била на нивото на раната. В противен случай разрезът щеше да е диагонален. Като в Хавър. Следиш ли мисълта ми?

— Разбира се — отвърна Адамсберг, докато си играеше с пръстите на краката на бебето, кръгли като бобчета в шушулката си.

После се изтегна на леглото и се вслуша в гласа на Ариан. Честно казано, техническите подробности от работата на лекарката не го интересуваха. Искаше само да знае защо тя мисли, че убиецът е жена.

— Диала е висок метър и осемдесет и шест. Основата на сънната му артерия е на метър и петдесет и четири от земята.

— Може и така да се каже.

— Ударът ще е хоризонтален, ако юмрукът на нападателя е под височината на очите му. Това ни дава ръст на убиеца от метър и шейсет и шест. Ако направим същите изчисления в случая със Сламката, при когото има лек наклон на разреза, получаваме убиец с ръст между метър и шейсет и четири и метър и шейсет и седем, средно метър и шейсет и пет. Или метър и шейсет и два, ако приспаднем височината на обувките.

— Метър и шейсет и два — ненужно повтори Адамсберг.

— Тоест много по-нисък от средния мъжки ръст. Жена е, Жан-Батист. Колкото до инжекциите в свивката на лакътя, те много точно са уцелили вената. И в двата случая.