Фред Варгас - Във вечната гора

— Мислиш, че е професионалистка?

— Да, и е използвала спринцовка. По фината следа мога да съдя, че не става дума за обикновена игла или карфица.

— Някой може да им е инжектирал нещо преди смъртта им.

— Никакво нещо. Няма съмнение какво са им инжектирали — нищо.

— Нищо? Имаш предвид въздух?

— Въздухът е всичко друго, освен нищо. Не им е инжектирала нищо. Само ги е боднала.

— И не е имала време да довърши?

— Или не е искала. Боцнала ги е след смъртта им, Жан-Батист.

Адамсберг затвори телефона и се замисли. Сети се за стария Лусио и се запита дали в момента Диала и Сламката се опитват да почешат недовършеното убождане на мъртвите си ръце.

Сутринта на 21 март комисарят премина бавно по новия си маршрут от къщата си до сградата на Бригадата, като поздрави всяко дърво и всяко клонче по пътя си. Дори в дъжда, който не бе спирал, откакто градушката бе нападнала Жана д’Арк, датата си заслужаваше усилието и уважението. И дори ако тази година природата беше закъсняла вследствие на някакви незнайни срещи, освен ако просто не се излежаваше, както правеше Данглар през ден. Природата е капризна, мислеше си Адамсберг, не може да се иска от нея да подреди всичко за сутринта на двайсет и първи, като се има предвид астрономическото количество пъпки, с които трябва да се занимава, без да броим ларвите, корените и кълновете, които не виждаме, но които положително й изсмукват гигантска енергия. В сравнение с нея непрекъснатата работа на Криминалната бригада не е нищо повече от обикновена игра. Игра, която позволяваше на Адамсберг да се мотае по улиците с чиста съвест.

Докато комисарят бавно прекосяваше голямата обща зала, наречена Съборна, за да остави по един стрък форсития на бюрата на шестте жени в Бригадата, Данглар се втурна насреща му. Дългото туловище на майора, което сякаш някога се бе стопило като запалена свещ, стеснявайки раменете му, размеквайки торса му, изкривявайки краката му, не бе приспособено към бърз ход. Адамсберг с интерес го наблюдаваше как се придвижва и се питаше дали някой ден няма да изгуби някой крак по пътя.

— Търсиха ви — каза Данглар, задъхан.

— Отдавах почит, капитане, а сега показвам уважение.

— За бога, минава единайсет.

— Мъртвите няма да се формализират за час или два. Срещата ми с Ариан е в шестнайсет часа. Сутрин патоложката спи. Не го забравяйте.

— Не става дума за мъртвите, а за Новия. Чака ви цели два часа. За трети път му определят час. А като дойде, го оставят да седи сам като някой натрапник.

— Съжалявам, Данглар. Имах неотложна среща, определена преди година.

— Със?

— С пролетта, която е обидчива. Ако я пренебрегнете, може да ви се разсърди, да си отиде и вече да не се върне. Докато Новият ще дойде пак. Кой Нов всъщност?

— Хайде сега. Новият, когото назначиха на мястото на Фавр. Два часа ви чака.

— Как изглежда?

— Риж изглежда.

— Чудесно. Това малко ще ни разнообрази.

— Всъщност е кестеняв, но с рижи кичури отвътре. Стои като на райета. Чудо невиждано.

— Още по-добре — каза Адамсберг и постави последното си цвете на бюрото на Виолет Ретанкур. — Като ще е нов, поне да е наистина нов.

Данглар тикна меките си ръце в джобовете на елегантното си сако и се загледа в лейтенант Ретанкур, която закачаше жълтото цветенце в бутониерата си.

— Този ми изглежда твърде нов, може би прекалено — каза той. — Четохте ли досието му?

— Оттук-оттам. Във всеки случай шестмесечният пробен период е задължителен.

Миг преди Адамсберг да бутне вратата на кабинета си, Данглар го задържа за ръката.

— Вече си тръгна. Отиде да заеме поста си в килера.

— Защо тъкмо той охранява Камий? Бях препоръчал да изпратят опитни сътрудници.

— Защото само той изтърпява тази въдишка дупка на площадката. Другите не могат.

— И понеже е нов, са му пробутали задачата.

— Именно.

— От колко време?

— От три седмици.

— Изпратете му Ретанкур. Тя е способна да понесе дупката.

— Тя си предложи услугите. Обаче има един проблем.

— Не виждам какъв проблем може да смути Ретанкур.

— Един-единствен. Не се побира в килера.

— Прекалено дебела е — замислено изрече Адамсберг.

— Прекалено е дебела — потвърди Данглар.

— Тъкмо този магически формат ме спаси, Данглар.

— Явно, обаче не успява да се завре в килера и толкова. Следователно не може да смени Новия.

— Разбрах, капитане. На колко години е Новият?

— На четирийсет и три.

— На какво прилича?