Александра Маринина - Незаключената врата

… В Москва Яна страшно скучаела. Когато ходела при мъжа си на снимачната площадка, мечтаела как ще се запознае с всички прочути артисти, които се снимат във филма, ще се сприятели с тях, как заедно ще купонясват по ресторанти и клубове, как ще се забавляват. В действителност всичко било съвсем различно: актьорите, изморени от собствените си проблеми, от репетиции, снимки, спектакли, пътувания от град на град, битови неуредици и лични конфликти, не проявявали и най-малък интерес към съпругата на сценариста и автора на романа, по който се снимал сериалът. Те идвали на снимачната площадка, отработвали епизода си, после веднага си почиствали грима и хуквали по своите си работи. Руслан постоянно бил зает ту с режисьорката, ту с актрисата Савенич, което също карало Яна да се нервира и да ревнува.

Отдушник й бил шофьорът Тимур, с когото Яна се сприятелила. И един прекрасен ден Тимур, закачливо усмихнат, завел Яна в един ресторант, където я очаквал Алик. Оказало се, че Алик научил, че Яна е в Москва, издирил я, но не й се обадил лично, защото до нея винаги бил мъжът й. Забелязал Тимур и се разбрал с него да му помогне. Може би му платил, във всеки случай от този ден нататък Тимур станал неин ангел пазител, забавлявал я, помагал й да прекарва времето си приятно и при всеки удобен случай й давал възможност да се види с Алик.

А после се случило нещо чудовищно… Убили Тимур, а Яна отвлекли. Отначало тя ужасно се уплашила, но когато я завели в един апартамент, там я очаквал Алик. Господи, тя толкова го обичала, че дори изхвърлила от главата си убития шофьор. Това били нейните най-щастливи три дни от последните пет години. Двамата били заедно двайсет и четири часа в денонощието, ставали от леглото само за да вземат душ и да хапнат нещо. Алик й казал:

— Разбираш ли, малката ми, аз съм свързан с много сериозни хора. Ако искаш да бъдем заедно, ще трябва да ми помогнеш. Твоят съпруг трябва да се върне в Кемерово. И ти трябва да го накараш, да го придумаш да го направи. А аз, от своя страна, ще направя всичко, за да облекча задачата ти. Ако той се върне в Кемерово, ще можем да се виждаме постоянно. Тук той непрекъснато те контролира, а вкъщи си много по-свободна. Аз ще те последвам и отново ще бъдем щастливи.

— Но защо? — попитала Яна. — Защо ви е нужно той да се върне?

— Не знам, миличко. Моята работа е да направя така, че да се върне. Не ми казват подробности. Но едно мога да ти кажа със сигурност: нищо не заплашва мъжа ти, косъм няма да падне от главата му. Вярваш ли ми?

Разбира се, Яна му вярвала. Тя изобщо вярвала на Алик, в негово присъствие губела способността си да разсъждава трезво, той имал огромна власт над нея.

— Защо убиха Тимур? — питала Яна и той отговарял:

— Така е трябвало. Инак нямало да могат да те отвлекат и ние нямаше да можем да прекараме двамата, в уединение, тези чудесни дни. Знаеш ли, миличко, тези три дни са най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми. Вярваш ли ми?

Яна вярвала и на това.

След три дни раят свършил и се превърнал в ад. Пуснали я, закарали я почти до дома й. На сбогуване Алик дълго и страстно целувал Яна и сигурно за стотен път повторил своя инструктаж: тя нищо не е видяла и никого не е запомнила. В колата е била със завързани очи, прозорците в жилището са били облепени с вестници, така че тя дори приблизително не може да каже къде се намира блокът, в който са я държали в плен. Хората, които са я охранявали, са били с маски и почти не са разговаряли с нея, така че тя не може да разпознае нито лица, нито гласове, нито особености на говор и произношение… Ако тя направи всичко както трябва, никой няма да пострада, сериозните хора ще решат сериозните си проблеми, а те с Алик ще живеят дълго и щастливо. Той дори смята да се ожени за нея и да отгледа двете й дъщери като собствени обичани деца. Яна се заклела да направи всичко, както той й наредил.

Върнала се при мъжа си и с ужас разбрала, че не може да го гледа. Не може да понася неговите докосвания. Не може да приема неговите грижи. Срамувала се — нали Руслан мислел, че тя е била в ръцете на престъпници, и се опитвал да облекчи страданията й, да я утеши и успокои, да я нахрани, да я сложи да си легне, да й даде лекарство, да я разсее. А това не й било нужно, тя искала всички да я оставят на мира и да не й пречат в самота да се отдава на спомените си за Алик, за неговите ръце и устни, за неговия шепот и за обещанията му. Потрепервала от мисълта за близост с Руслан и му я отказвала под всякакви предлози. Алик бил прав: по-добре било да се върнат вкъщи, където живеят в тристаен апартамент заедно с родителите на Яна, нейната сестра и близначките. Децата спят в една стая с Руслан и Яна, така че там винаги има повод за отказ — че нали, децата ще се събудят или че тя самата е уморена до смърт…