Александра Маринина - Незаключената врата

— Никой не ми е казвал, сама се сетих. Та значи доведоха Симонов, нали така?

— Да. За пореден път го бяха хванали в края на гората да изработва взривно устройство. И той като мен си имаше своята мания. Аз — чуждите истории, той — взривовете, от дете го привличаха.

— И Дибейко му направи дактокарта?

— Да. На него и на още три момчета, които бяха с него.

— Къде е сега тази карта?

— В архива ми. Разбира се, отдавна съм изхвърлил детските си записки, а тези карти не можах, сърце не ми даде. Сигурно съм бил идиотски сантиментален… С една дума, запазих ги и сега те са в журналистическия ми архив. Че такава карта съществува, знаеха чичо Петя и самият Симонов. И аз, разбира се. Вашият колега ми каза, че Симонов си е направил пластична операция, и аз си помислих, че тази карта представлява за него реална заплаха. По нея може точно да се определи, че както и да се казва днес, по-рано той е бил Юрка Симонов. Всичко е заради нея, нали?

— Подозирам, че е заради нея. Вие знаете ли, че са обрали дома на майка ви?

— Как така са го обрали? Мама нищо не ми е казвала! Откъде ви е известно това?

— Руслан, това е известно на всеки жител на родния ви град. Просто вие отдавна не сте ходили там. А майка ви не е искала да ви тревожи, нали сте в Москва, зает сте с такава важна и интересна работа… Та така, в дома й са влезли крадци, взели са някакви дреболии, но са обърнали всичко надолу с главата. Ще се осмеля да предположа, че са търсили вашия архив. Но той не е бил там, нали? Защото, ако го бяха намерили, нямаше да се случи всичко останало.

— Така е — кимна Руслан, — архивът се намира на друго място.

— Интригували са ви със странни събития, за да ви накарат да отидете в Кемерово и да започнете да работите с архива. На първо място, трябвало е да го вземете и да потърсите в него името Николай Бесчеревних и човек, който обича да чете Марк Твен.

— Да, сигурно именно така бих постъпил. И после какво?

— Ами после нищо. Щяха да вървят по петите ви, да научат къде криете архива си и още на другия ден щяха да го вземат, за да видят има ли я в него дактокартата на Симонов или не. Ако я няма — слава богу. Ако я има — да я изземат и унищожат. Това е всичко.

— Ами Яна? Защо са я отвлекли?

— За да я наплашат. Вас е трябвало да заинтригуват, нея — да наплашат, само в такъв комплект биха могли да получат нужния резултат: вие да заминете. Съгласете се, че са изпипали нещата — нали все пак заминахте, Яна ви накара. Друг е въпросът, че не са взели предвид промените във вашия характер, така че вие практически веднага се върнахте, а и това скарване с Яна наля още масло в огъня. Затова те отново се опитват да ви върнат у дома. А щом пристигнете в Кемерово, там веднага ще се случи нещо, което ще ви принуди да се обърнете към архива си.

— Няма да замина — мрачно рече Руслан. — Нямам намерение да им ставам марионетка. Няма да позволя да си играят с мен.

— Недейте така. — Настя меко постави дланта си върху ръкава на лекото му яке. — Не вземайте прибързани решения. Дайте ни време да помислим и обсъдим всичко.

Тя дълго гледа след неговата невисока попрегърбена фигура, после извади от чантата си телефона и набра номера на Коротков.

От Москва Зарубин получи няколко имена с адреси, които бе назовал Руслан: приятелки на жена му — Яна. Сред тях Зарубин трябваше да намери само две: едната трябваше да бъде гадна кучка, другата — кръгла глупачка. Кучката — по възможност такава, с която Яна е скарана, — според неговия замисъл, непременно би му разказала за любовника на Нилская, разбира се, ако той не се е появил съвсем наскоро. Изключително от лошотия би изпяла всичко, до най-малките подробности. А глупачката — по възможност такава, с която Яна продължава да е близка — би разказала за положението в момента. Но как за кратко време да намери две толкова ярки фигури сред няколкото млади жени, които Сергей никога не е виждал и няма никаква представа какъв подход да използва, за да осъществи връзка с тях?

Да се намери кучката все пак беше по-лесно и Зарубин започна точно с това. Методично обиколи всички посочени адреси, проведе лек и непринуден разузнавателен разпит сред съседските баби и деца, откри всички търсени млади жени и започна атака срещу техните близки, и то именно тогава, когато самите приятелки на Яна не си бяха вкъщи. Легендата му беше напълно в духа на „Анжелика“: в Москва по време на снимките се запознал със съпругата на писателя Руслан Нилски, влюбил се до безумие, а сега Яна си дошла вкъщи заедно със съпруга си и той, клетият изоставен влюбен, се втурнал подире й, но не знае как да се види с нея, така че Яночка да си няма неприятности с ревнивия си съпруг. Дали вашата дъщеря няма да възстанови разкъсаната връзка?