Александра Маринина - Незаключената врата

Ето, при взривяване на автомобил е загинал заедно с охранителя си лидерът на престъпната групировка в Ростов на Дон… Съпоставяме датите и виждаме, че тази неприятност се е случила две седмици преди Богомолеца да разкрие липсата в „общото“. Други подходящи кандидати за първата жертва на Симонов засега не се виждат, значи слагаме плюсче.

По-нататък. Ето едно напълно подходящо взривяване… Не, датите са съмнителни, имаме точната дата на взрива в рудника, при който уж бил загинал Симонов, след това са му били нужни поне няколко дни, за да изчезне от Кузбас и да се скатае там, където му е бил приготвил гнезденце добрият чичо Петя Дибейко. Между другото, самият взрив в рудника също трябва да се включи в подвизите на Симонов, сега вече е очевидно, че това не е било нещастен случай.

Това убийство е разкрито… това също е разкрито… А ето в това трябва да се взрем по-отблизо… Впрочем не, не става, то е извършено също в Кемерово, където Симонов не би посмял да припари, преди да му префасонират лицето. Добре, продължаваме нататък.

Колко време е трябвало да печели пари за тази операция? Или първо са му сменили фасадата и документите — авансово, така да се каже, — а после са го пратили да ги отработва? Тогава трябва да се погледнат взривовете от последната половин година, а не от предидущия период.

Тя бавно проследяваше редовете, надничаше в географския атлас, сверяваше датите и не забелязваше как лети времето. Опомни се едва когато телефонът на бюрото й иззвъня оглушително.

— Анастасия Павловна, Нилски е. Може ли да се срещна с вас?

Ето на̀, помисли си Настя, клиентът най-сетне е узрял за разговор. На предадената чрез Воронова молба да й се обади той не се отзова, но Настя не настоя, защото Афоня, който жадуваше за шумно разкритие и също толкова шумна слава, без много приказки подписа всички документи и реши въпроса с външното наблюдение. За Руслан сега можеше да не се безпокои — наглеждаха го, и ако някой отново се опиташе да му въздейства с цел да го накара да се махне от Москва, това нямаше да остане незабелязано.

Времето беше добро за разходки и Настя се разбра с Нилски да се срещнат на булеварда, недалеч от сградата на градското управление. Купи си от едно улично заведение чаша сок и кифла с кренвирш и седна на една пейка. Господи, колко пъти през последните петнайсет години бе седяла тук, на същата тази пейка! Ту бе чакала Чистяков, ту някого другиго, с когото е трябвало да се срещне, а и просто си бе седяла, потънала в собствените си мисли, когато не й се е искало да се прибере вкъщи, но не бе имала сили и да седи в кабинета. Ако можеше и деветдесет процента от тази мъчителна работа да не е нахалост… Да вземем например случая с Тимур Инджия: колко версии провериха, колко хора разпитаха, колко схеми начертаха, колко сведения изискаха — и всичко напразно. Е, не всичко наистина, но почти всичко. Най-трудоемката версия, свързана с публикациите и романа на Нилски, глътна огромни усилия и време, а накрая се оказа ялова. Версията за убийството на Тимур по лични мотиви — също, хем нея я проверяваха страшно упорито, дори задържаха двама заподозрени. За възможността за финансови проблеми на Ганелин пък да не говорим, а и за тях хвърлиха време и сили. Ами подозренията за Ганелин и Яна? И за тях отиде време, а полза — никаква.

— Добър вечер, Анастасия Павловна.

Настя се сепна и виновно се усмихна. Дори не беше забелязала как до нея бе спрял Нилски.

— Здравейте, Руслан Андреевич. Радвам се да ви видя.

Тя понечи да попита какво му се е случило и защо я бе помолил за среща, но Руслан не я остави да започне.

— Вашият колега излезе прав — заяви той още със сядането до нея.

— Кой от всичките?

— Сергей… извинете, забравих фамилното му име.

— Зарубин — подсказа му Настя.

— Да, да, разбира се. Той ме предупреди, че в Москва може отново да започне… това… А аз не му повярвах.

— Случило ли се е нещо? — напрегнато попита Настя.

— Не знам, може и да няма връзка… Но ми стана неприятно. И ако това се бе случило преди две години, дори преди година и половина — веднага щях да хукна за летището и да се прибера у дома.

— Е, какво стана?

— Обадиха ми се по телефона…

— Момент — прекъсна го Настя, — къде ви се обадиха? Нали нямате телефон, доколкото ми е известно.

— Обадиха се у Наталия Александровна, когато бях у тях. Снощи. Повикаха ме на телефона.

— И?…

— И ми казаха, че Яна имала любовник. И то много отдавна. Запознала се била с него още преди нашата сватба. И нарочно предизвикала скарването с мен, за да замина за Москва.