Александра Маринина - Незаключената врата

Зарубин слушаше с огромно удоволствие този стар следствен динозавър, той със сигурност знаеше, че в живота няма нищо по-ценно от почтеността, а в работата — нищо по-ценно от опита. Именно от такива старци човек можеше да се поучи. А и на него рядко му се случваше да общува с хора, запазили навика си да бъдат церемониално любезни.

— Ирек Шанкин е прекрасен артист, гъвкав, темпераментен. Аз неслучайно казах, че е умерено престъпен. Би било глупаво да смятаме, че бидейки член на бандата на Богомолеца, Ирек може да се държи като роден интелигент, а той и не е такъв, цял живот се е въртял около баща си, рецидивиста, обожавал го е, опитвал се е да му подражава, заразил се е с апашката романтика. Но при това тук, в този кабинет, той не произнесе нито една жаргонна дума. Учтиво момче с добър, разбираем говор и без мутренски изхвърляния. Като го слуша човек, може да си помисли, че той изобщо не знае жаргонни думи и никога не ги е чувал.

— Може пък да е така? Всичко се случва — предположи Зарубин.

— Вярно, вярно — кимна следователят, — всичко се случва, само не и с Ирек Шанкин. Още щом излезе от кабинета ми, веднага започна да звъни по мобилния си, а аз точно в този момент трябваше да се отбия до секретариата, та слизам по стълбището — и чувам неговия глас. Трябва да ви кажа, че не разбрах почти нищо от това, което говореше. Все пак това е друго поколение. — Той хитро се изкикоти и закачливо погледна Зарубин. — А момчето е с комплекси, стеснява се от името си, човек може да го забележи с невъоръжено око. И много иска да покаже, че е умен, че го бива за някои неща и има своите качества. Аз съм по-възрастен от него с четирийсетина години, а той и пред мен се опитваше да се ерчи, не искаше и не искаше да схване, че не може да бъде по-умен от мен, защото аз в живота си съм виждал повече престъпления и престъпници от цигарите, които той е изпушил. А какъв е изводът от това, уважаеми Сергей Кузмич?

— Ако искаме да постигнем успех с Ирек Шанкин, трябва да се постараем да поласкаем самолюбието му, и то така, че това да го издигне не в нашите очи, а в очите на неговите шефове — добросъвестно, като на изпит, издекламира Сергей. — И в никакъв случай да не акцентираме вниманието върху името му, а още по-добре — изобщо да не го споменаваме.

Следователят извика Шанкин за следващата сутрин, уж за поредния разпит във връзка с убийството на баща му. Още щом той влезе в кабинета, старият следовател стана, усмихнат, помаха с ръка на Зарубин и излезе.

— Здравей, Батир — приветливо поде Зарубин, като изписа на лицето си подобаваща за случая сериозност. — Имам едно делово предложение за теб.

— Ами вие кой сте? — с недоумение попита Ирек.

— Аз съм от Москва, а кой съм — няма значение. Хайде да минем без имена, става ли?

— Добре — сви рамене Шанкин. — Какво искате?

— Искам да ти предложа една сделка. Ти наскоро си ходил в Москва, нали?

— Ами ходих. И на следователя казах, че ме нямаше в града, когато са убили тате.

— Знам. Колкото до баща ти — приеми моите съболезнования. А сега на въпроса. Какво си правил в Москва?

— А вас какво ви интересува? — озъби се Ирек. — Кой сте вие, та да се отчитам пред вас?

— Няма нужда да се отчиташ пред мен, и без това знам. На твое място бих попитал каква полза би имал от разговора ни.

— Добре де, питам.

— Предлагам ти равнозначна обмяна на информация. А сега ме чуй внимателно, Батир. Колко души трябваше да проследиш в Москва? Трима? Или двама? Единият се е казвал Гелий Ремис, набожен един, вечно е ходел на черква. Нали така?

— Ами… да речем.

— Добре, това ми е достатъчно. Ти си намерил всички, които са ти възложили да намериш, и си си съставил мнение кой от тях е Симонов. Нали?

Лицето на Ирек неволно се напрегна и той не отговори на въпроса.

— Недей да мълчиш, Батир, с мен е безопасно да разговаряш. Ти за нищо не си виновен, знам го със сигурност. И каквото и да ми кажеш, няма да ти навреди. Ти си работил като един добър детектив, а това не се наказва от закона. Когато са убили Ремис, ти си бил тук, в този ден те е разпитвал следователят, не си изцапан с кръв. И тъй, съставил си си мнение кой от тях е Юрка Симонов и си докладвал. На кого? На Старпома или на самия Богомолец?

— На Старпома.

— И какво каза Старпома? Съгласи ли се с твоите изводи?

— Не — едва чуто процеди през зъби Ирек.

— Точно така. Не ти е повярвал, нарекъл те е глупак или нещо още по-лошо и си е направил свой извод от това, което си му докладвал. Така ли беше?