Александра Маринина - Незаключената врата

— Съчувствам ви. Това наистина е неприятно. Искате да се върнете вкъщи и да си изясните всичко, така ли?

— Там е работата, Анастасия Павловна… Можете да си представите каква весела нощ прекарах. Естествено никъде няма да отида; Яна да постъпва, както смята за нужно. Но ето какво си помислих… Вашият колега е бил прав, това може да го е измислил само чичо Петя. Имам предвид, Дибейко. Той ме познава от дете, но през последните години не сме се срещали. Всичко това може да го е измислил само човек, който добре знае какъв съм бил, но няма никаква представа какъв съм станал. Разбирате ли?

— Като схема — да, разбирам. Но ми се иска да имаше повече конкретика — предпазливо отговори Настя, която наистина разбираше твърде смътно казаното от Руслан.

— На мен винаги ми е било интересно какво стои зад един или друг факт, постъпка. Когато бях малък, следях хората, записвах си кой, кога, къде и с кого отива, как е облечен, какво носи в ръцете си. Кой с кого общува или обратното — не общува. И от всички тези единични факти понякога се очертаваше цялостна картинка, аз изведнъж започвах да разбирам защо хората постъпват по един или по друг начин… Изпитвах възторг, когато прекарвах часове със своите листове със записки и изведнъж започвах да разбирам, че чичо Вася изневерява на жена си с леля Маша, а леля Маша, на свой ред, краде продукти от работата си, но не ги носи вкъщи, а на леля Зина, която, както става ясно, пътува до съседния град, за да ги продава. Аз на никого не причинявах зло, Анастасия Павловна, за никого не съм правил доноси и никога никого не съм шантажирал, просто се наслаждавах на умението си да търся обяснение на единични факти. Винаги ми е било интересно: А какво ли стои зад това? А какво ли се е случило в действителност? И човекът, който отначало ни подхвърли писмото, после плъховете, а сетне и снимката на гроба, е разчитал именно на това мое качество. Неслучайно ви казах, че само преди година и половина — две аз непременно щях да хукна за Кемерово да изяснявам чий е този гроб, кой е този човек, какво отношение има към мен, как е свързан с цитата от Марк Твен и с образа на обезглавените плъхове. Нямаше да се успокоя, докато не разбера какво означава всичко това. И естествено щях да хукна да изяснявам наистина ли жена ми ми изневерява. Чичо Петя е преценил всичко точно.

— Но къде е сгрешил? Защо вие не заминахте и не разследвахте всичко това?

— Ами вижте… Това е дълга и тягостна история, не ми се говори за нея. Важен е резултатът. Аз разбрах, че нямам право да съставям картинки от единични факти, защото никога няма да науча всички факти, а когато те не са ясни — всички до един, може да се получи неправилна картинка. Ще оглася изводите си и ще пострада невинен човек. За да разберете, че говоря това не просто така… Накратко, дълго събирах сведения за един човек, накрая ми се стори, че всички части от картинката се съчетават в безупречна рисунка, и публикувах материала. Започнаха да тормозят този човек и след два дни той почина от инфаркт. И същия ден аз научих, че ужасно съм сгрешил. Човекът е бил почтен и благороден, а аз съм го наклеветил и фактически съм го убил. След този случай се отказах от журналистиката. И напълно загубих интерес към съставянето на картинки. Това повече не ми е нужно. Страхувам се от това. Страхувам се да не направя нова грешка, която ще доведе до същите трагични последствия. Но чичо Петя не е знаел това. Той ме помни предишния — любознателния и активния.

— Разбирам — тихо каза Настя. — Но вие искахте да се видим не за това, нали? Имате ли да ми казвате и нещо друго?

— Да. Когато разбрах, че вашият колега е бил прав и цялата работа е именно в чичо Петя, аз се замислих как всичко това може да е свързано с Юрка Симонов. И си спомних… Аз се увличах по криминалистиката, чичо Петя ми носеше учебници, обясняваше ми някои неща, които не разбирах, сам ми показваше нещо, ако имаше възможност. Когато стигнахме до дактилоскопията, той ми каза да отида в неговата работа, в милицията. Чичо Петя ми показа как се снемат отпечатъци, как се попълват бланки. После помоли дежурния да му съобщи, когато задържат някого и го докарат в отдела, а през това време направи свои и мои дактокарти, та аз да тренирам да пиша формули. Дори помоли някои колеги да си снемат отпечатъците, за да имам повече материал за тренировки.

— А после са довели задържания Симонов — промълви Настя.

— Как научихте това? Кой ви го каза? — В гласа на Руслан зазвучаха нотки на недоверие.