Александра Маринина - Незаключената врата

— Ами може това да е било любов?

— Хайде де, каква ти любов… — Лена изразително махна с ръка. — Просто тя се лепна за първия срещнат мъж и после не можа да се отлепи. Нали знаете приказката „Любовта е сляпа“? Е, та и Янка още не може да прогледне.

Зарубин не сдържа усмивката си, образът беше злобничък, но много ярък.

— Тоест вие смятате, че ако Яна случайно е срещнала в Москва този Алик Серов, веднага е забравила всичко и му се е хвърлила на врата?

— Определено. Стопроцентово. Дори двеста. Познавам и кътните зъби на Янка, приятелки сме от трети клас.

— Е, благодаря ви, Леночка. Това е много ценна информация за нас. А как да науча сега дали наистина са се срещнали в Москва и дали продължават връзката си и до днес? Ще ми помогнете ли? За мен е важно — интимно сниши гласа си Зарубин, — за мен е важно Яна да не научи, че се интересувам от това. Може неволно да ни издаде пред престъпниците и цялата ни операция да се провали.

— Защо, да не би Янка да се е забъркала в нещо? — Очите на Лена пламнаха още по-ярко.

— Не, тя не е направила нищо лошо, просто престъпниците, които ние издирваме, случайно са нейни познати. А Яна, струва ми се, е много лоша актриса, никак не умее да се преструва и освен това е бъбрива; на нея, за разлика от вас, не може да й се повери професионална тайна, затова моето началство строго ми забрани да се срещам с нея и изобщо… Нали ме разбирате?

— Но с какво мога да ви помогна? Много бих искала, но не знам как.

— Трябва да ми посочите приятелка на Яна, от която тя няма тайни. Разбирам, че вие сте много заета с работата и личния си живот, така че нямате време да се виждате редовно с Яна и да бъдете в течение на всички перипетии в живота й. Но сред приятелките й сигурно има някоя, която не е толкова заета и с която Яна продължава постоянно да споделя своите малки и големи тайни. Само че трябва да е разумно момиче, в никакъв случай да не е по-глупаво от вас и да умее да си държи езика зад зъбите. Има ли такава?

— Трябва да помисля — смотолеви Лена.

Зарубин разбираше, че й поставя наистина непосилна задача. Е, как ще признае, че има някоя, която не е по-глупава от нея самата?

— Ами освен Светка — най-сетне издума Лена. — Живее в блока на Янка, на по-горния етаж.

— А вие с нея приятелки ли сте?

— Ами… общо взето, да.

— Можете ли да й се обадите и да й предложите да се видите? Измислете нещо по-простичко, да не буди подозрения, а когато тя дойде, ще ме запознаете с нея, става ли? Най-важното е Яна да не научи, че Света ще се срещне с мен. Аз не бива да се приближавам до техния блок, Яна ме познава по физиономия.

Лена обеща да направи каквото трябва и тръгна към къщи да се обади, а Зарубин остана в дворчето да чака резултат, като предупреди момичето, че е бил у тях и е поизлъгал нейната бдителна майка. На майките човек не бива да се доверява, затова не й е казал истинската цел на посещението си и за какво му е потрябвала дъщеря й Лена. Момичето разбиращо кимна и се скри във входа.

След двайсетина минути тя отново излезе, облечена по-строго и същевременно по-елегантно, със сини, клоширани по наново възродилата се мода панталони и лека светлосиня блузка, и съобщи, че Светка ще я чака след един час в бара при ресторант „Жар-птица“. Зарубин разбра, че момичето не е изоставило надеждата си да охарчи столичния милиционер поне за един коктейл и чашка кафе, и по целия път към ресторанта тъжно пресмяташе колко пари са му останали и какво ще яде до края на командировката.

Светлана, за разлика от Лена Тихомирова, се оказа не толкова бъбрива и доверчива и Зарубин положи доста усилия, докато я накара да повярва, че на него може и трябва да се довери. Най-много наблегна на това, че някакви хора се опитват да използват Яна в своите мръсни игри, без тя да подозира, че той искрено съжалява младата жена и именно затова е принуден да действа по заобиколни пътища, за да не травматизира самата нея и да не й причинява семейни неприятности. В края на краищата Светлана се предаде.

Да, Яна сега наистина се срещала с Алик, когото много е обичала и продължавала да обича. Когато се върнала в Кемерово, първата й работа била да изтича при Светлана и с треперещ от възбуда глас й разказала абсолютно невероятна история, зловеща, романтична и на пръв поглед ужасно неправдоподобна. Толкова неправдоподобна, че Света отначало дори не повярвала — помислила, че Янка се шегува и си прави майтап с нея. Яна открай време обичала да послъгва, но безкористно — измисляла цял куп небивалици и след пет минути през смях си признавала.