Александра Маринина - Незаключената врата

— Изглежда, убийството на Инджия не е било планирано предварително — каза тя на Коротков, — инак откъде щеше да се вземе междунационалният мотив? Излиза, че Плешаков, когато е осъществявал операцията по отвличането на Яна Нилская, е действал самодейно, за което именно е бил наказан от собствените си шефове. Мисля, че трябва да търсим убиеца на Плешаков в групировката на Валера Липецки.

— Ти какво, смяташ, че Плешаков е убил Тимур просто защото е грузинец? — недоверчиво присви очи Коротков.

— Смятам. А на теб какво не ти харесва?

— Ама той да не е пълен идиот според теб?

— Е, Юра, стига де! — примоли се Настя. — Къде си виждал умни престъпници в такива количества? Освен във филмите. Тоест, има ги, вярно, но са катастрофално малко в общата маса, сред нашия контингент около осемдесет процента са пълни идиоти. Погледни колко умници се появиха в това дело, по закона на статистиката поне един трябва да е глупак, защото инак сякаш не живеем на земята, а в някакво приказно кралство.

Тя вече за кой ли път и мислено, и с помощта на лист и химикалка съставяше схемата, опитвайки се да свърже всички краища и да открие така наречените „дупки“, които тепърва ще трябва да се запълват. И тъй, имаме две групировки — на Богомолеца в Кемерово и на Валера Липецки в Москва. И между тях се мята като в капан някой си Юрий Симонов, днес с променено лице и ново име. Хората на Богомолеца искат да го намерят и убият, хората на Липецки се стремят да попречат на това. Дотук нещата са ясни.

Липецки има два проблема. Първият: да попречи на хората на Богомолеца да открият бившия Симонов. Вторият: да намери любителската дактокарта на Юрий Симонов и да я унищожи, така че напълно да заличи всички негови следи. Тази проклета дактокарта виси над Симонов като дамоклев меч. Защото може да я намерят и хората на Богомолеца — и тогава няма да помогнат никакви хитри комбинации с двойници и тройници; ако тази карта се озове в ръцете на Богомолеца, Симонов може да бъде идентифициран за десет минути: да се снемат негласно отпечатъци от всички „заподозрени“ и да се сравнят — толкоз, само трябва да поканят специалист, но с такава работа може да се справи дори студент, запознат с азбуката на криминалистиката. Засега Богомолеца не знае за картата, но лошото е, че може всеки момент да научи. За целта е достатъчно да поговори с Руслан Нилски. Колко голяма е вероятността този разговор да се състои? Голяма е, и то много. Богомолеца познава Нилски. И ако до него изведнъж стигне слух, че Нилски и Симонов са се родили и отраснали в един град, той може да се опита да изцеди максимума от тази информация. Това е всичко. Значи трябва да побързат. Трябва не само да се опитат да хвърлят прах в очите на хората на Богомолеца, като им пробутат фалшив Симонов в лицето на Гелий Ремис, тихичко да изчакат, докато го убият, и след това да се успокоят. Трябва освен това да изяснят пази ли се още дактокартата и ако да — да я унищожат. Такава една двойна задачка. До този момент също всичко се подрежда.

Богомолеца и Липецки са хора, принципно различни по характер. Богомолеца е жесток и праволинеен, той не се спира пред убийства, за него човешкият живот е само средство за постигане на собствените му цели. С лекота е решил да убие сестрата на Симонов, за да го примами за погребението. А между другото, защо е бил толкова сигурен, че Симонов ще научи за смъртта на сестра си? Нали Юрий се брои загинал, значи нито майка му, нито съседите, нито приятелите биха го информирали. Е, откъде тогава трябва да е научил за това? Хем наистина е научил. Да, не е отишъл на погребението, но все пак е научил. Следователно в град Камишов има човек, който поддържа връзка с групировката на Липецки. И Богомолеца прекрасно знае това. Тук се получава „дупка“, но тая „дупка“ ще трябва да я кърпят кемеровските оперативни работници, това е тяхна грижа.

Валера Липецки пък, който се е разделил с Богомолеца по идейни съображения, действа много по-изтънчено и хитро. Той се дразни от прекомерното насилие и с успех използва услугите на специалист по разузнаването, който носи прякора Спилбърг и понеже обича сложната режисура, измисля различни невероятни комбинации. Няма две мнения, те по-трудно се осъществяват, но пък всичките като правило са извън рамките на Наказателния кодекс, а и да попадат в тези рамки, ги превръщат в паянтови, крехки и прозрачни. Тоест, милицията няма кого да стисне за гушата. Вярно, когато трябва някой да бъде убит, значи трябва, несъмнено. Но всички останали задачи Липецки се старае да решава изящно и без да рискува да се доближи излишно до правоохранителната система.