Александра Маринина - Незаключената врата

Такъв е стилът на Валера Липецки и на неговия напълно грамотен консултант. И всичко би станало именно както са го планирали те, ако тъпият Антон Плешаков не се е поддал на емоциите си. Не обичал кавказците, представете си! Хайде де, славянинът стотно поколение, борецът за чистота на расата. Дали е имал лични причини да мрази грузинците, дали пък наистина е тъп, но фактът си остава факт: Антон грубо е нарушил инструкциите и при отвличането на Яна своеволно е застрелял Теймураз Инджия. За което си е платил. Тя, Настя, ще трябва да издирва убиеца му, така нареди Афоня. Това е още една „яма“. Но Коротков й обеща, че ако се стигне до контакти с групировката, той ще помогне, не е нужно нежната лейди да се занимава с тях. Впрочем, ако Валера Липецки наистина се различава от Богомолеца с пълното си отдръпване от апашките традиции, с него няма да е трудно да се разбере човек. Ще изпрати Руслан в Кемерово, да отиде там, където се намира неговият многострадален архив, да заведе след себе си хората на Липецки. Кемеровските колеги ще приберат тези хора без много шум при опит за обир и ще могат да ги пуснат в замяна на името на човека, убил Плешаков. Така че има шанс тази „дупка“ да се закърпи с помощта на минимално количество конци.

Така или иначе, Плешаков е нарушил всички планове, толкова префинени и естетични, че направо да ги изрисуваш на картина и да ги изложиш в галерия. Убил е Тимур и в работата се е намесила милицията. Хм, да, лошо се е получило.

Остава неясен въпросът: да приберат ли Слуцевич-Симонов веднага, или да изчакат дактокартата, за да не сбъркат? Разбира се, по-добре е да се действа на сигурно, но има опасност Липецки да подуши нещо и да скрие килъра бомбаджия, иди, че го търси после. Впрочем защо ли да се тревожи? Засега сякаш всичко върви гладко, според замисъла, ето, сега ще пратим и Нилски в Кемерово, уж за да провери верността на съпругата си. Ах, дано не стане някаква издънка!

— Смятате ли, че непременно трябва да замина?

— Разберете, Руслан — търпеливо обясняваше тя, — тези престъпници са достатъчно умни, за да не ни дадат възможност да ги посетим със своите питания. Да, ние знаем, че това са Валера Липецки и неговите хора. Но за какво можем да го привлечем под отговорност? Какви претенции можем да имаме? Какви въпроси? Той веднага ще ни отговори, че няма никакво отношение към тази история, и ние няма да имаме какво да му възразим. Дайте ни възможност да заловим на местопрестъплението поне един член на неговата групировка, тогава разговорът ще потръгне сам.

— Аз не мога… не искам да си отида вкъщи, при Яна. Преча й. Вече не съм й нужен.

— Е, недейте така, Руслан — опита се да го успокои Настя, — нима повярвахте на това гадно телефонно обаждане? Нали разбирате, че за тях е важно да ви накарат да заминете, затова дрънкат каквото им падне, само и само да ви разтревожат.

— Не — печално поклати глава той, — не. Въпросът не е дали съм им повярвал или не. Просто онзи човек ми каза по телефона нещо, за което и аз се досещах. Яна се отчужди от мен през последните дни, избягваше разговорите. Дори не искаше да ме гледа. Знам това, случвало се е вече в живота ми — горчиво се усмихна той. — Не за пръв път ми изневерява жена. Добре, ще отида. Но ще отседна не вкъщи, а у приятел.

— Ами добре — съгласи се Настя, — отседнете, където искате. Но има едно задължително условие: Яна трябва да знае, че се връщате.

— Защо? — погледна я Руслан с недоумение. — Какво отношение има тя към това?

— Тя — никакво. Но някъде край нея се върти човек, който трябва да получи информация за вашето завръщане. Инак всичко ще е напразно: вие ще отидете да прегледате архива си, а Липецки няма да знае, че сте в Кемерово. Та те ви чакат на вашия адрес, а щом не искате да отидете там, няма и да научат, че сте пристигнали.

— Около Яна се върти някой, така ли? — разтревожено попита Нилски. — Някой престъпник? Има ли опасност за нея?

— Нея нищо не я заплашва — меко каза Настя, която изобщо не възнамеряваше да разкрива цялата истина за съпругата му и за нейния любовник, на когото тя веднага ще докладва, че Руслан се е прибрал. — Напълно е възможно редовно да й се обаждат и да ви търсят, а Яна да отговаря, че сте в Москва. Затова е нужно в един прекрасен момент тя да отговори, че сте се прибрали и че могат да ви намерят еди-къде си. Между другото, къде съхранявате архива си?

— У моя приятел. Той има собствена къща в края на града, къщата е голяма, има много място и моите папки не пречат на никого.