Александра Маринина - Незаключената врата

— Извинете, много ви съчувствам, но с нищо не мога да ви помогна. Не съм бил на местопроизшествието, видели сте някаква друга кола.

— А, вие посрещате московския полет — разбиращо каза Сергей.

— А… не, никого не посрещам. Извинете, зает съм, трябва да вървя.

— Разбира се, разбира се — подаде му ръка Сергей, — извинете за безпокойството. Честно да си призная, много се надявах да сте били вие…

Правилно, господин Серов, добро обучение сте получили от Липецки и неговия сподвижник от разузнаването. Никога не лъжи за дреболии. Ако сега беше казал, че посреща човек от московския полет, уж нищо лошо, но нали след петнайсет — двайсет минути непознатият щеше да го види да се качва в колата си в горда самота? Вярно, нищо особено, че кой е толкова Зарубин? Никой, чужд, случаен човек. Но нали можеше да го спре, да започне да му задава въпроси — къде е вашият гост, защо не го посрещнахте, че и помощ можеше да предложи като благороден човек. Или което е много по-лошо — да го помоли да го хвърли до града, а Серов не е свободен в маршрута си — трябва да кара след Нилски, а не да качва случайни пътници. Москва е голям град, в него всеки ден пребивават тринайсет милиона души, ако броим и посетителите от провинцията, и пак постоянно се получават случайни срещи, а Кемерово е къде-къде по-малък и по територия, и по население, затова човек още по-малко може да се предпази от такива. Защо трябва младежът (а именно Зарубин) да заподозре Серов в неадекватно поведение — знае ли се, може пак да се срещнат някъде. Браво на човека от разузнаването, добре е дресирал своите питомци!

Зарубин зае удобна позиция, скрит зад паркирания наблизо междуградски автобус. Оттук се виждаха добре и изходът от сградата на летището, и сребристият опел, и таксиметровата пиаца. След двайсетина минути забеляза Нилски — блед, с измъчено лице и хлътнали очи. Руслан бързо се спазари с някакъв частник и потегли с тъмносива волга. Колата на Серов веднага го последва.

Всичко стана учудващо бързо и гладко. Дали Липецки имаше в Кемерово сигурни хора, дали бе успял бързо да изпрати свои изпълнители от Москва по следите на Нилски, но опитът за кражба в къщата, принадлежаща на приятеля на Руслан, беше регистриран още на другия ден след пристигането на бившия журналист в града. Изпратиха всички обитатели на къщата, включително гостенина, извън града — за ден-два, да ловят риба и да берат ягоди, при това оформиха тяхното отпътуване по всички правила на театралното изкуство: с товаренето на палатки, сгъваеми столове и масичка и внушителна хладилна чанта в колата — та у хората, които наблюдаваха отстрани, да не останат и най-малки съмнения, че жилището ще е празно поне едно денонощие. Взеха със себе си дори котката и кучето.

Двамата посетители бяха задържани в момента, когато методично проучваха съдържанието на папките, поставени на най-горния рафт на високия до тавана стелаж. И дори не тогава, а малко по-късно — когато единият от тях извади късмет и с доволен вид прибра в джоба на якето си няколко листа с еднакъв формат. Именно по повод на тези листове се редуваха да го тормозят вече две денонощия кемеровските оперативни работници и следователят: защо, питаха, си откраднал някакви стари дактокарти, още повече любителски, които никога не са се намирали в наказателно дело, щом както сам твърдиш, си влязъл заедно с помощник в къща с цел извършване на най-банален обир? Помощника му тормозеха отделно, в друго помещение, но му задаваха същите въпроси. Още не бяха получили логични отговори, но на такива никой и не разчиташе особено — нали и бездруго беше ясно защо са взели тези дактокарти. Засега течеше етапът на мъчителния натиск, примесен със заплахи, след което по план трябваше да настъпи етапът на преговорите в търсене на разумен компромис. Вторият етап щеше да започне, след като се получеха резултатите от проверката на самоличността на задържаните и от тези резултати проличеше по-ясно връзката им с московския престъпен авторитет Валера Липецки.

Зарубин си позволи да се поотпусне и да помечтае как утре ще стане на разсъмване, към пет часа, ще нахвърля в сака скромния си багаж, ще закуси с каквото бог дал и ще поеме към летището, та в осем да отлети за Москва. Самолетът ще кацне на Шереметево в девет и пет московско време, ще има пред себе си цял ден и ще успее да свърши толкова полезни и приятни неща! И най-важното — да се срещне с Гуля и сериозно да си поговори с нея за съвместното им бъдеще…