Александра Маринина - Незаключената врата

Нека разгледаме тази теза с конкретен пример. Трябва да се доберат до книжата на Руслан Нилски. Крадците първо влизат в дома на майка му в Камишов и се опитват да намерят тези книжа. Не ги намират. Нека забележим: работят, когато Олга Андреевна Нилская и нейният съпруг не са си вкъщи. Тоест не плашат, не връзват, не заплашват с оръжие и не измъчват никого. Това става през април, когато Руслан е вече в Москва. И тогава хитрият бивш разузнавач се заема с „тройния разклонител“. Намира подходящи хора, договаря се с тях, плаща за услугите им. Никакво престъпление. Загадъчно? Неразбираемо? Да. Но не престъпно. Момчетата заминават заедно със Симонов-Слуцевич, помагат на нещастната майка. Нещо лошо в това? Ни-щич-ко. За какво може да се заяде милицията? За нищо. А резултатът е зашеметяващ: трупът на Ремис. И убийството му изобщо не е извършено от Липецки, Валера няма абсолютно нищо общо с това, извършили са го хората на Богомолеца. Кой конкретно? Това е още една „дупка“ и нея ще трябва да я закърпят московските детективи, ръка за ръка с кемеровските. Казват, че Богомолеца не правел компромиси с милицията, а жалко, би могло да се попазарят с него. Името на убийците на Ремис в замяна на доживотен затвор за останалия жив Симонов. Впрочем тук има върху какво да се помисли… Такива жестоки и праволинейни лидери винаги имат опозиция, а с опозицията човек може да опита да се разбере.

Сега относно втората задача на Липецки — дактокартата. Можело е да притиснат малкия Руслан до стената, да го сплашат с пистолет или нож, да го заплашат с какви ли не нещастия, които може да се случат с дъщерите или жена му, и да го накарат да покаже архива. Но това, първо, е грубо, а второ, може да попадне във въпросните рамки на Наказателния кодекс, ако Руслан потърси помощ от милицията. Милиционерите, понеже не са глупави, веднага ще го попитат защо някой толкова се интересува от дактокартата на човек, който уж се брои загинал, макар и да не е бил идентифициран след взрива. И цялата по-нататъшна работа ще се окаже безполезна. Хората на Липецки действат много по-хитро. Ето например, изчезва Яна… При това известно време преди изчезването си тя се е скарала с мъжа си и това са видели всички присъствали на снимачната площадка. Какво ще стане, когато смазаният от мъка съпруг се обърне към милицията? Ами ясно какво. По-рано от седмица никой няма и пръста да си мръдне, особено щом е налице фактът на скарването им. А Яна ще се върне вкъщи значително по-рано, и то без следи от насилие, здравичка, чистичка, сита и отпочинала. Никой с нищо не я е заплашвал и нищо не е искал от нея. Какво ще направи милицията? Правилно, ще въздъхне с облекчение, ще скъса заявлението на съпруга за изчезването на съпругата му и ще го хвърли в кошчето за боклук. Семейна ви работа, сами се оправяйте, днес сте се скарали — утре ще се сдобрите, а ние и без вашите кавги си имаме работа до гуша, в Москва всеки ден само убийствата са три на брой, да не говорим за грабежите, нападенията, кражбите и противозаконните отнемания на коли.

В писмото, подхвърлено на Руслан в ресторанта, няма нито една заплашителна дума. И нито една, която да подсказва, че то е адресирано именно до Нилски. Дори да заловиш автора на писмото, в какво ще го обвиниш? Той ще ти отговори, че е сбъркал якето, пъхнал е писмото в това яке, вместо в якето на приятеля си, с когото е искал да се пошегува. И изобщо за това не се предвижда наказание. Кутията с мъртвите плъхове? Да, грозно се е получило, но аз изобщо не съм имал намерение да плаша Нилски и неговата прелестна съпруга — нали жилището се води на някой си Алексей Вадимович Воронов, кутията беше предназначена за него. Студенти, шегаджии, хулиганстват, нали са млади. Пък и за такова нещо няма член в Кодекса. Снимката на гроба? Е, и какво? Полага ли се затвор за такова нещо? И обяснения могат да се измислят цял милион, а дори да не ги измислиш, няма страшно — и това не е престъпление. Заради нито един от тези епизоди милицията не само няма да си мръдне пръста, ами няма и да разговаря с теб. Та така. А обаждането до Руслан с радостното съобщение, че Яна си имала любовник? Дори е смешно да се говори. Още повече че това е истина.

Колкото до Алик Серов и неговите контакти с Яна Нилская, тук пък за нищо не можеш да се заядеш. Старо познанство, това всеки може да го потвърди, а и техните срещи в Москва нямат абсолютно никаква връзка със Симонов и всичките тия вълнения около него. Сега господин Серов заема прилична длъжност, все пак е заместник генерален директор на фирма, така че какви претенции може да има към него? А че някога е бил активен член на групировката на Богомолеца и го е напуснал, следвайки своя приятел Валерий Лозовой, който се е преименувал във Валера Липецки — какво от това? Дори да е имал пряко участие в извършването на престъпленията, това не е доказано и значи е чист като сълза.