Александра Маринина - Незаключената врата

Сърцето на Едик се присви. Не, не, в онова пътуване нямаше нищо, за което милицията би могла да го стисне за гушата, всичко си беше нормално, честно и благородно. Обаче са научили, гадните ченгета, и кой знае защо, са се заинтересували. Защо ли? Там нямаше нищо незаконно, ей богу!

— Добре, Едуард Олегович, няма да те тормозя, наистина е късно, на добрите момчета им е време да си лягат, а тъй като ти май си добро момче, я ми разкажи за онова пътуване до Кемеровска област. С кого пътува, защо, по-подробничко. Въпросът за заплащането можеш да пропуснеш, засега не ме интересува много колко са ти платили за това. И не забравяй да споменеш защо така неочаквано се емна за Кипър, нали не беше планирал да почиваш през юни.

„Ами ще разкажа — с внезапна решимост си помисли Гусарченко, — нямам какво да крия, нищо лошо не съм направил. Дано им приседнат моите разкази, щом си нямат друга работа, та се интересуват от такива глупости. Хайде де, големите детективи, Жегловци и Шараповци 7 7 Жеглов и Шарапов — герои от популярния детективски сериал „Мястото на срещата не се променя“. — Б.пр. , Шерлок-Холмсовци с голи задници такива. По-добре да си разкриват убийствата, вместо да тормозят нощем почтените хора“.

За заснемането на поредния епизод на Воронова й трябваше малка полуспортна кола „Ауди ТТ“, точно каквато имаха нейните приятели семейство Голдман. За да направят икономии, бе решено да ги помолят именно за тяхната кола и Ина Голдман с удоволствие се съгласи да помогне на любимата си приятелка и да докара автомобила на посоченото място в посочения час.

Ирина Савенич вече си бе почистила грима след тричасовото уморително снимане, когато в автобуса надникна Наталия.

— Ириша, скоро ли ще си готова?

— Готова съм вече!

Ирина попи със салфетка крема от своето измъчено от грима лице, извади пудриерата, прокара гъбичката по бузите, носа, брадичката си.

— Край, готова съм.

— Ще те помоля да звъннеш на Ина и да излезеш на кръстовището да я посрещнеш, защото се страхувам, че няма да ни намери из тези дворове.

— Добре, Натулечка.

— Между другото, как е Руслан? Обаждал ли се е?

— Обади се. — Ира горестно въздъхна. — Зле е, то се знае, но се държи. Каза, че до деветия ден ще си остане вкъщи, а после ще дойде.

— Може би не трябва да го занимаваме с нашите работи! — угрижено каза Наталия. — Все пак човекът загуби жена си, защо да го измъчваме и ние?

— Руслан каза, че така ще е по-добре. Има кой да гледа децата, а той иска да работи, за да не се скапе съвсем. Господи, колко ми е мъчно за него! И за него, и за Янка…

Ира изхлипа, но веднага се стегна, изскочи от автобуса и тръгна да посреща Ина Голдман. Успя да намери добри ориентири и само след няколко минути симпатичното „Ауди ТТ“ с обтекаема форма спря до портала, през който трябваше да мине, за да пристигне на снимачната площадка. На задната седалка Ирина забеляза свилата се на кълбо Юля, дъщерята на Ина.

Когато колата тихо допълзя до нужното място, Ина слезе, за да се види с Наталия.

— Ами Юлка защо не слиза? — учудено попита Ира. — В колата ли ще остане?

— Нека седи там — отговори Ина със снишен глас. — Преживява лична драма, взех я със себе си, за да не я оставям сама. Отначало ще поседи, после може да слезе, да погледа снимките, да позабрави тъжните си мисли.

— Каква драма? Сигурно се е скарала с кавалера си?

— Нещо такова. Смята, че той я е зарязал. Вече няколко дни не й се обажда.

— Ами нека тя му се обади, може да е болен или в командировка. Защо трябва да си мисли, че има проблем, ако всъщност няма? — сви рамене Ира.

— Там е работата, че не му знае телефоните.

— Тоест как? Нито един ли не знае?

— Нито един. Тая моя Юлка е шантава, никога не взема телефоните на своите ухажори и никога не им се обажда, дори да ги знае. Смята, че те трябва да я преследват, а не тя тях. Ако искат да я видят — ще се обадят, а не се ли обадят, значи не са премрели толкова за нея, а тя няма да им се натрапва. Такава е концепцията й за личния й живот. Но ето, сега пък страда.

— Ха, глупости! — Ирина ококори очи и изразително поклати глава. — Как може да си мисли такива глупости! Ами момчето поне струва ли си?

— Юлка казва, че не бил лош, самостоятелен бил, работел, имал апартамент, кола, и възрастта му била добра — малко над трийсет. Аз никога не съм го виждала, още не го е водила вкъщи.

— Малко над трийсет ли? — повтори Ира. — Мисля, че аз съм го виждала, Юлка веднъж се целуваше с него във входа. Когато дойдохме у вас на сребърната ви сватба. Няма спор, красиво момче. Наистина красиво. И все пак не разбирам, нали знае името му, местоработата, нима е толкова трудно да го намери?