Александра Маринина - Незаключената врата

Отговорите бяха най-различни, като се започне от „Разбира се, елате довечера към осем, дъщеря ми ще ви помогне и ще уреди всичко“ до „Как не ви е срам да рушите семейство, моята дъщеря (съпруга, сестра, внучка) за нищо на света няма да ви помага за тази мръсотия“. Но на Сергей му бе нужен само един отговор и той най-сетне го получи:

— Едва ли Лена ще ви помогне, те още през зимата се скараха с Яна, така и не се сдобриха.

— Сериозно? — престорено се ужаси Зарубин. — А защо се скараха, да знаете случайно?

— Знам… Яна ревнуваше Руслан от Лена. На някаква вечеринка й се сторило, че Леночка флиртува с мъжа й, постоянно го кани да танцуват. Глупости, нали?

— Глупости, да — съгласи се Сергей.

Ето, това му трябваше. Жена, полакомила се за съпруга на приятелката й, си е именно кучка. Зарубин добросъвестно дочака въпросната Лена да се появи край дома си и пристъпи към действие.

— Леночка! — Той се постара да се усмихне колкото може по-обаятелно. — Ще ми отделите ли малко от времето си?

Красивата ярка блондинка с предизвикателно къса пола, откриваща дългите й стройни крака, го изгледа високомерно — явно го взе за почитател, за познанството си с когото вече благополучно е забравила.

— Познаваме ли се с вас? — надменно пропя тя.

— Все още не, сега ще се запознаем. Казвам се Сергей, от Москва съм, работя в криминалната милиция. А вие сте Елена Тихомирова. Ето че се запознахме.

Думите за криминалната милиция подействаха като магия, на красивото лице на младата жена веднага се изписа интерес.

— А къде ще разговаряме? Само не и у нас — веднага припряно добави тя.

„Естествено — мислено отговори Сергей. — Не съм и мислил да идвам у вас, там би трябвало да се обяснявам и с майка ти“.

— Можем да се разходим по улицата, времето е хубаво.

Лицето на Лена изрази разочарование, вероятно след безбройните американски криминални романи тя бе очаквала, че московският детектив ще я покани в някое заведение на чаша кафе или поне в бар.

— Не ми се разхожда, уморена съм — капризно заяви тя.

— Добре, можем да поседнем на някоя пейка на двора, ако така ще ви е по-удобно. Разговорът ни ще бъде строго конфиденциален и трябва да бъдем настрана от чужди уши.

Това обяснение задоволи Лена и още щом седнаха на пейката, тя веднага попита:

— Какво се е случило?

— Яна Нилская има големи неприятности. Нали знаете, че тя замина за Москва?

— Разбира се. Но вече се върна, нали? Момичетата ми казаха, че се прибрала още миналата седмица. Какви неприятности има Янка?

И в гласа й, в погледа й, в позата й имаше толкова жадно любопитство, такава готовност да позлорадства, че Сергей мислено си каза „браво“. Не беше се излъгал в избора на събеседничка — тази ще му изпее всичко, което знае и дори което не знае. Само и само да направи мръсотия на Яна.

— Разбирате ли, Лена, аз не мога да ви кажа всичко, това е професионална тайна. Но някои неща мога. Яна се върна вкъщи заедно с Руслан, след един ден те се скараха лошо и Руслан отново отлетя за Москва. А тия дни някой му се е обадил по телефона и му съобщил, че Яна има любовник в Кемерово, един едър пълен мъж на възраст малко над четирийсет години, и тя с удоволствие си прекарва времето с него. Възложено ми е да проуча дали това е вярно или не. Нали разбирате, Леночка, че ако попитам за това самата Яна, тя естествено ще ми отговори, че това не е вярно. А за да разкрия едно престъпление, непременно трябва да знам със сигурност вярно ли е, или не е. Необходимо е да изясня: дали хората, които са се обадили на Руслан, са му казали истината, или са го излъгали, преследвайки някакви свои престъпни цели.

— Едър, на четирийсет и няколко? — замисли се Лена. — Ами че това е Алик Серов, Янка въртеше любов с него още преди да се запознае с Руслан. Само че аз си мислех, че са приключили връзката си. Алик се премести да живее в Москва, Янка се омъжи за своя бързописец.

— Може да са се срещнали в Москва и отново да са се залюбили? — предположи Сергей. — Как мислите, възможно ли е Яна да го е направила?

— Кой, Янка? Като нищо! Тя открай време вехнеше по Алик, за Руслан се омъжи напук на Алик, защото той я заряза. Напоследък не общуваме много с Янка… — Лена дипломатично премълча, че вече от половин година изобщо не са се виждали с нея. — … но тя никога не е забравяла Алик, всички мъже сравняваше с него и въздишаше. Не разбирам какво е намерила в него. Стар, старомоден. Единственото му качество е, че й беше първият мъж, изчука Янка, когато тя беше на седемнайсет, а той — на трийсет.