Александра Маринина - Незаключената врата

Наведена над сандъчето с инструменти, Настя като наяве чу гласа му да произнася отделни фрази:

„Този фокус получи името троен разклонител“…

„Те се възползваха от обстоятелството, че европейците трудно различават азиатските физиономии…“

„Всички свидетели казваха, че човекът бил или японец, или китаец, или кореец, измъчихме се да съставяме словесния му портрет, а то излезе, че всъщност са били трима души…“

В командата на Валера Липецки има човек, който познава практиката на разузнаването. Защо да не направи същия фокус със Симонов? Вярно, Симонов има европейска външност, но какво пречи да съберат заедно приблизително приличащи си хора, всъщност съвършено различни, но чието словесно описание ще даде горе–долу еднаква картина? Ръстът, телосложението и цветът на косата ще бъдат еднакви във всички описания, а с лицето ще трябва да се поизмъчат, защото лицата в показанията на свидетелите ще бъдат различни и никой няма да може да нарисува истински композиционен портрет на реалния човек. Сложно, но умно и елегантно.

— Дръж — подаде тя разклонителя на Коротков. — Суши си гривата и ми обещай, че няма да ми се подиграваш.

— Не обещавам. Човек не може да не ти се подиграва, ти вечно изтърсваш някоя глупост.

Юра включи сешоара и изписа на лицето си повишено внимание.

— Казвай! — изкомандва той.

Настя се стараеше да говори без емоции и нищо да не твърди със сигурност, само изказваше предположения и поставяше въпроси.

— Разбираш ли, Юрик, Гелий Ремис е ходил в Камишов. Може и да не е истина, може само така да е казал на съседката си, а всъщност да е ходил на съвсем друго място, но че е летял от Москва до Кемерово и от Кемерово се е върнал пак със самолет в Москва — това е сигурно, проверих в регистрациите на летищата. И Ремис не е Симонов. Ако тук е бил използван „троен разклонител“, можем да предположим, че в Камишов са ходили Симонов, Ремис и някакъв трети човек. Но те може да са опростили схемата и да са използвали само двама, тоест Ремис да е ходил със Симонов, без трети човек.

— Ей, че ги наизмисли бе — поклати глава Коротков.

Той напълно бе изсушил косата си, докато Настя бе споделяла съображенията си, и бе изключил сешоара.

— Наизмислих ги — унило се съгласи тя. — Но нали това обяснява много неща. Мислих, мислих… за какво са били тези усложнения, ако е трябвало просто да се помогне на една майка? И после си казах, че може да са използвали ситуацията с двойна цел: Симонов помага на майка си, а същевременно създава условия Богомолеца да сгреши, да вземе абсолютно невинен човек за Симонов, да го убие и най-сетне да миряса. Поставих се на мястото на този Богомолец и разбрах, че той щеше да действа точно като нас. Щеше да провери в Кемерово регистрацията на излитащите пътници, да намери всички мъже на подходяща възраст и да огледа всеки поотделно: дали този не е Симонов с ново лице и ново име? По-нататък е трябвало само да се направи така, че подозрението да падне върху Ремис. Те са го подхвърлили на Богомолеца, разбираш ли?

— И какво предлагаш? Да тръгнем по същия път, по който е тръгнал Богомолеца, и да разработим всички пътници, които на трийсет и първи май са излетели от Кемерово? Нали сама се оплакваше, че не можеш да се разтроиш и разчетвориш.

— Ха, как пък не! — пресече го Настя. — Ние имаме огромно предимство пред него. Някъде сред хората на Богомолеца трябва да има човек, който е ходил в Москва да установява предполагаемите Симонови. Може би дори не един, а няколко души. А в Кемерово си имаме Зарубин, който може да намери тези хора и да им зададе няколко точни въпроса.

Човекът, който знаеше толкова много за бандата на Богомолеца, категорично отказа да се срещне повторно със Зарубин. Сергей трябваше да търси други пътища за изясняване на това, за което го бе попитал Коротков.

Първи поред за разузнавателния разпит беше същият мъж, с когото Сергей бе видял Яна Нилская. По номера на колата се установи, че сребристият опел принадлежи на възрастна дама, която дори при най-развинтената фантазия не би могла да бъде възприета като едър възпълен мъж на четирийсет и няколко. Зарубин не искаше да задава въпроси на самата Яна. Беше престанал да й вярва. Оставаше последователно да разпита всички, които бяха получавали пълномощно да карат тази кола.

Работата вървеше лека-полека, но Сергей го гризяха съмнения дали търси когото трябва. Дори да се предположи, че именно любовникът на Яна Нилская е мъжът, с когото тя се е срещала в Москва, какви основания имаше Зарубин да го подозира в някакво участие в престъпленията? Да, малката Яна изневерява на мъжа си, да, отишла е с него в Москва за снимките, да, любовникът не е издържал раздялата и е дотичал след нея в столицата, да, тя тайно се е срещала с него. И какво от това? Къде е тук престъплението? Защо той непременно трябва да се окаже член на групировката на Богомолеца? Не е задължително. И изобщо той най-вероятно няма отношение към Богомолеца, по-скоро може да се окаже човек на Валера Липецки, защото, докато около Симонов се въртят хората на Богомолеца, около Руслан и Яна са хората на Валера. Именно Липецки и Дибейко искат нещо от Нилски, а не Богомолеца. Е, вярно, Богомолеца има здраво наточен зъб на Руслан, но това е някак… в миналото. Или не е?