Александра Маринина - Незаключената врата

— Не знам — промърмори най-сетне той.

— Не знаете къде да го търся, така ли?

— Не знам.

— А къде живее?

— Нали ви казах: не знам.

— Но поне как се казва? Може да е отседнал в някой хотел, тогава ще обиколя всички хотели.

— Той не отсяда по хотели.

— А къде? — учуди се Зарубин. — На частна квартира ли е?

— За какво са му хотели, като е местен, цял живот е живял тук, половината град са му приятели.

— Ще го намеря — разпалено заговори Сергей, — ей тук да пукна, ама ще го намеря, за приятеля си съм готов на всичко. Само ми кажете как се казва, а аз ще направя всичко останало.

— Алик се казва. Фамилното му име е Серов.

— Алик, значи Александър, така ли?

— Ъхъ.

— Ами бащиното?

— Абе за какво ми е бащиното? Алик, значи Алик. Цял живот за мен е бил Алик.

На излизане от магазина Зарубин, усмихвайки се вътрешно, си мислеше, че този мрачен собственик със сигурност прекрасно знае къде може да бъде намерен Алик Серов. Как щеше да си даде колата, ако не знаеше, че всеки момент може да го намери? И още довечера — Сергей беше сигурен и в това — Серов щеше да научи, че го издирват като възможен свидетел на пътнотранспортно произшествие. Той не е видял никакво произшествие, но това вече няма значение. Важното е, че ще бъде информиран и следователно вътрешно готов, когато Зарубин го спре на улицата и започне да му задава въпроси. Няма да се възмущава, да размахва ръце, да вика и изисква да му представят документи. Само мило ще се усмихне и простичко ще обясни, че младежът греши, че най-вероятно търси друг опел, също с номер 307, но с други букви.

Засега Сергей не знаеше защо трябва да спира Алик Серов и да го заговаря. Възможно е дори тези оскъдни данни да са достатъчни, за да се установи в Москва самоличността на любовника на Яна Нилская. Тогава няма да са нужни и никакви контакти със Серов. Виж, ако в Москва не успеят да направят нищо, тогава Зарубин ще трябва да импровизира на място. Вече се подсигури. Сергей Зарубин изобщо беше предвидлив човек, вярно, това качество не действаше по отношение на парите, но по отношение на работата — в пълна степен.

Ала с Яна все пак нещата не бяха ясни. Излизаше, че Серов преди известно време е отишъл от Кемерово в Москва. А Яна, на свой ред, е настояла да отиде в столицата с мъжа си, надявайки се да се срещне с бившия си любовник. И са се срещнали. После какво? Отново е лумнал романтичният пожар и той е хукнал подир Яна обратно за Кемерово? Кой знае, може и така да е. Но ако пожарът е горял толкова силно, че Яна дори не е могла да скрие равнодушието си към своя съпруг, защо истерично е настоявала да се върне вкъщи? Би могла кротко да си стои в Москва, да се среща тайно със Серов, слава богу, има кой да гледа децата — и всички са доволни. Защо толкова е искала да се върне у дома?

Не, каквото и да говорим, женската душа е странно нещо, по-странно от мъжката. Зарубин никога няма да се ориентира в този лабиринт.

Началникът на службата в криминалната милиция, под чието крило Зарубин разгръщаше дейността си в Кемерово, беше добродушен, незлобив човек, винаги готов да помогне, ако това не изисква използване на негови хора и откъсването им от тяхната основна работа.

— Просто не знам какво може да се направи по въпроса — хитро усмихнат, каза той, след като изслуша молбата на Зарубин: трябва да се разузнае кой от хората на Богомолеца наскоро е ходил в Москва. — Впрочем има нещо, което може да помогне. В бандата на Богомолеца преди десетина дни стана една беля: убиха неговия стар сподвижник Шаня — Сергей Шанкин, многократно осъждан. То се знае, първо разпитахме сина му, защото и той си губи времето в тая групировка, има прякор Батир. А синчето каза, че няма и представа кой е пречукал баща му, защото точно по това време не е бил в града, пътувал до Москва. Показа и билета, както си му е редът, а и ние проверихме на летището: наистина през това време е отсъствал. Може би това е твоят шанс, Серьога?

След половин час Зарубин вече разговаряше със следователя, който се занимаваше с убийството на рецидивиста Шанкин, по прякор Шаня.

— Ами какво да ви кажа? — Възрастният следовател театрално разпери ръце. — Обикновено момче, умерено престъпно, но именно умерено. Имам впечатлението, че синът на убития Шанкин е недоволен от начина, по който го използват в групировката. Смята, че е способен на повече, и се коси, задето в бандата го подценяват.

— В какъв смисъл? — наостри уши Зарубин.

— Разбирате ли, Сергей Кузмич, в живота си аз съм виждал какво ли не, като имате предвид възрастта ми. И що-годе преценявам хората, дори и младите хора, макар че те са от съвсем друго поколение. Но знаете ли, поколението наистина е друго, нравите са други, ала психологическите закони са си предишните, никой не ги е отменял.