Александра Маринина - Градска тарифа

— Какви ги дрънкаш? — възмутено изрече Камаев и бавно се надигна от стола, извиси се над бюрото в кабинета си и над седналия насреща му Иля Бабицки. — Кой ти е дал право да ми говориш такива неща? Какво изобщо знаеш за мен?

— Достатъчно, напълно достатъчно, за да изрека това, което чухте — безучастно отговори Иля Сергеевич. — През тези пет и повече години ние често и дълго разговаряхме с вас и вие, без да искате, ми разказахте за себе си много неща. Аз просто умея да слушам. И не съм толкова глупав, както сте се надявали.

Той стана и тръгна към вратата, сякаш смазан, с отпуснати рамене. Това беше. Пет години упорита работа, пет години взаимна любов. И всичко свърши.

Остана само празнота и горчилка.

Професор Йонов се запозна с последните отчети за московското изследване и за личността на Анастасия Каменская. За уточняване на подробностите поканиха при него началника на Каменская — Константин Болшаков, отдавнашен участник в Програмата, когото с цел провеждане на експеримента бяха преместили от резерва на предната линия.

Същината на експеримента се състоеше в назначаване в няколко региона на хора от резерва на Програмата, които започваха да работят както трябва и да формират високопрофесионално кадрово ядро в своите подразделения. В момента на назначаването им в техните подразделения се провеждаха комплексни монографични изследвания с цел да се получи пълна и всестранна картина на професионалното ниво на служителите, на тяхната компетентност и мотивация. След година изследването трябваше да се повтори и да се направи сравнение, за да стане ясно доколко грамотната дейност на честния ръководител е повлияла върху ефективността на работата.

Освен това, по искане на Евгений Леонардович, специалистите съставяха характеристика на подполковник Каменская с цел решаване на въпроса за нейната пригодност за работа във Фонда. Характеристиката не го зарадва: Каменская се оказа непригодна за тази служба. Изводът беше: силно мотивирана в своята работа и не иска да я променя при никакви условия. Йонов разбираше, че такива предложения — като това за участие в свръхсекретната Програма — могат да се правят само когато има гаранция, че няма да получиш отказ. В противен случай цялата секретност ще отиде по дяволите. Каменская ще откаже — такъв беше категоричният извод на специалистите психолози. Така че дори нямаше смисъл да се разговаряме нея.

— Поздравявам те, Костя. — Йонов сърдечно стисна ръката на Болшаков. — Много добре започна, експериментът засега върви успешно. Предприе ли някакви стъпки по кадровия въпрос?

— Каменская е назначена за старши оперативен пълномощник по особено важни дела, аз подготвям предложението за удостояването й с чин полковник от милицията за особени заслуги, така че засега тя няма да ни напусне — започна да докладва Болшаков. — Освен това се срещнах с полковник Гордеев и се посъветвах с него как да привлечем на работа в отдела някои служители, които са работили там по-рано. Например Лесников от Отдела за криминални разследвания и Селуянов, който сега е заместник-отдел в един от окръзите на Москва. Гордеев обеща да говори с тях лично. Набелязани са няколко кандидатури от територията, сега се работи по въпроса.

Йонов го слушаше с удовлетворена усмивка. Ето такива млади хора — като Костя Болшаков — са неговата надежда, те са и опората на цялата Програма. Добре обучени, грамотно подготвени, честни. В резерва на Програмата ги има достатъчно.

— Имам един подарък за теб — хитро намигна Йонов. — Ти не знаеше, че бях хвърлил око на твоята Каменская, нали?

Лицето на Болшаков моментално помръкна.

— Искате да я вземете във Фонда ли?

— Исках. И дори наредих да я проучат. Изводът обаче, уви, не ме зарадва. Тя желае да работи само там, където е, и няма сила, която би могла да я изтръгне. Първоначалните резултати от проучването говореха, че тя е подходяща за нас, че можем и дори трябва да й предложим работа, и че е твърде вероятно тя да приеме това предложение… Ала през последната седмица постъпиха данни, че мотивацията й за работа в твоя отдел рязко е нараснала. Да не би да се е влюбила в теб, млади ми приятелю? — пошегува се Йонов.

— Ей, как можахте да го кажете, Евгений Леонардович — смути се Болшаков.

— Е, де, шегувам се, шегувам се… С една дума, не я вземаме, остава при теб. Това е моето решение, така че ще черпиш. Пази я, дръж се добре с нея, умна глава е.

— Знам — облекчено се усмихна Болшаков.