Александра Маринина - Градска тарифа

Камаев, човек доста заможен, предложил на Иля добра „заплата“ и той се съгласил. Запознал се с Наталия Седова и съвсем неочаквано за себе си първо се влюбил в нея, а после разбрал, че я обича истински.

Александър Едуардович не жалел парите и Иля, следвайки неговите указания, търсел и наемал хора, жени и мъже, млади и на възраст, за изпълняване на нужните задачи. Намерил една от проститутките, които обслужвали Павел и приятелите му в банята, и тя срещу много пари се съгласила да инсталира на удобно място камера и да запише сексуалните лудории на юначните ченгета. Именно тази касета изиграла решаваща роля Наталия да напусне съпруга си. Не е нужно да споменаваме, че и младежът, който донесъл и връчил касетата на Наталия, и мнимият приятел на Бабицки от службата за спасение били наети за еднократно изпълнение.

Щом Павел останал сам, дошло време Иля да му потърси заместничка на Наталия. Бабицки срещнал Милена съвсем случайно — наистина се канел да замине на почивка на Канарските острови и отишъл в агенцията на Алиса Борисовна. Заговорил красивото приветливо момиче и разбрал, че е намерил онази, която можела да се заинтересува от неговото предложение, а на свой ред — да заинтересува Павел. След още няколко посещения в туристическата агенция, приятно бъбрене, дребно подаръче, покана за ресторант и обсъждане на перспективата за нова работа, Милена се съгласила. Много обичала своя Олег и била готова на всичко, за да му помогне по някакъв начин. В случая можела реално да му помогне с пари, за да си наеме жилище, в което да се срещат. Сексуалният й опит от брака й бил унизителен и мъчителен и сега, когато тя срещнала човека, с когото всичко било различно, възможността за интимни срещи й изглеждала като най-важното, най-необходимото нещо, заради което тя може и трябва да пожертва много, ако не и всичко. Тя била сигурна, че Олег ще я разбере и ще се съгласи.

И той наистина се съгласил. Макар че един господ знае защо… Характер вероятно. Милена притежавала невероятна способност да убеждава и я използвала.

Спогодбата между нея и Бабицки била сключена през август, след което започнала подготовката. Бабицки харчел парите на Камаев, като наемал хора, които изпълнявали задачи и доставяли информация за Павел. Тази информация била грижливо анализирана: ударът трябвало да бъде нанесен точно в целта, без никакви грешки, защото щяло да бъде трудно да се намери второ момиче като Милена Погодина. Още в момента на запознанството им Седов трябвало да хлътне така, че всички други жени да бъдат забравени веднъж завинаги. След няколко месеца всичко било готово. Милена се запознала с Павел и продължителната подготовка дала плодове. Тя била облечена и сресана точно както трябва, държала се правилно и Павел луднал по нея още от първата минута. Но това било само началото. Следвало да се направи така, че той да й предложи да заживее с него. И тази задача била решена успешно. Сетне започнало голямото скубане…

Милена действала грамотно, основният акцент паднал върху самия Павел. Всичко за него, любимия: и по-хубаво жилище, и ремонт, и мебели, каквито харесват само на него, и здравето му, което, естествено, трябвало да се поддържа в добри европейски клиники, а не в Русия. И онази сцена в бара на автомивката, след която Павел най-сетне се решил на операция, също била режисирана и поставена от Камаев и Бабицки. Момичето дори не гъквало за себе си, с детински възторг и благодарност приемало от Седов подаръци и съвсем не евтини знаци на внимание. Затова пък, когато той заговорил, че и Милена трябва да се погрижи за здравето си и поне да си подмени избитите от онзи негодник съпруга и зъби, от само себе си се разбирало, че и това по никакъв начин няма да се прави в московски болници. А нека се полекува и от безплодие, та тя толкова иска дете… На Павел допаднала ролята на добър вълшебник, когото гледат с възторг. Свикнал сам да предлага на Мила помощ и за родителите й, и за лечението на брат й, алкохолика. Той дори не подозирал, че може да му хареса тази роля, но пък много добре го разбирали хората, които анализирали информацията за него и съставяли психологическия му портрет.

После изникнал въпросът за образованието на Милена, за нейната бъдеща професия. Нали не можела вечно да живее на гърба на Павел. Естествено, нека си избере институт. И тя избрала юридическия факултет на университета, но за да влезе, без да има някакви привилегии и кой знае какви знания, трябвало да се плати. Двайсет хиляди. Естествено, Бабицки проверил предварително в кой институт колко вземат за приемане и Милена избрала най-„скъпия“ вариант.