Александра Маринина - Градска тарифа

— Иля Сергеевич, вие ходили ли сте на Канарските острови? — попита тя.

Той замря за миг. Или й се стори?

— Не. Не съм ходил на Канарите — отговори твърдо.

— И не сте се канели да отидете?

— Не. Защо, какво има?

— Доколкото знам, през лятото на 2000 година вие сте си подготвяли екскурзия именно до Канарските острови. Или сведенията ми са неверни?

Бабицки се умълча, загледан някъде встрани, към тъмния екран на изключения компютър.

— Значи, знаете… — каза той най-сетне. — Какво пък, глупаво е да крия, щом вече сте наясно. Само ви моля да не казвате за това на Наташа. Ще й бъде неприятно.

— Защо?

— Защото с Милена бяхме близки. Не много дълго. После тя се запозна с Павел и прекъснахме връзката си. Но това беше в периода, когато ние с Наташа вече… Е, разбирате.

— Разбирам — кимна Настя. — А как стана така, че Милена не само се е запознала, но и е заживяла с бившия съпруг на вашата любовница? Получили са се някакви роднински отношения, не намирате ли?

Бабицки се позасмя и погледна Настя в очите.

— В живота се случват и по-странни съвпадения.

Какво пък, значи вие, господин Бабицки, сте избрали такава версия. Добре, ще почакаме. Имаме още за какво да си поприказваме с вас.

— Нека да оставим това — сговорчиво кимна Настя. — Разкажете ми всичко, което знаете за Милена.

Бабицки започна да разказва неща, които Настя отдавна знаеше. За живота й в Средна Азия, за сложните й отношения със семейството на съпруга й, как пристигнала в Москва, как работила на сергии…

Настя чакаше. И дочака. Мобилният й телефон й даде сигнал, че е получила есемес. Тя се извини, прекъсна Бабицки и погледна дисплея. „Б. е наел М., за да се запознае със С. Твой З.“ Бързо работи Серьожка, браво на него! За по-малко от половин час е накарал Маневич да пропее. Впрочем студентът от театралното училище едва ли е труден обект за опитния оперативен работник — нали го учат на актьорско майсторство, а не как да избягва даване на показания.

— Извинете — обърна се тя към Иля Сергеевич. — Продължете, моля.

— Ами аз всъщност вече разказах всичко. С нея бяхме заедно няколко месеца, после тя започна връзка с другия.

— Как се запозна Милена с Павел Седов?

— Е, за това е най-добре да попитате него, не съм присъствал. Аз бях, така да се каже, поставен пред свършен факт.

— А как и кога Соня Седова се е запознала с Антон Маневич, и това ли не знаете?

Лицето на Бабицки посивя.

— Иля Сергеевич, хайде да започнем всичко отначало. Защо свързвате различни хора със семейството на Павел? Отначало сте му пратили Милена, сега — Антон. Какъв интерес ви води? За какво е целият този цирк?

Той вдигна глава и погледна Настя дръзко и дори мъничко весело.

— Имайте предвид, в това няма нищо престъпно. Не можете да ме привлечете под отговорност за такова нещо.

— Ще го имам. Отговорете на въпроса, ако обичате.

— Наеха ме.

— Кой?

— Един мъж.

— Добре че не са били двама — позасмя се Настя. — Кой е той?

— Александър Едуардович Камаев.

— Какво представлява този Камаев?

— Нищо особено. Просто заможен човек.

— И за какво му е притрябвало това?

— Искаше да докара Павел до крах. Той знаеше по какъв начин Седов си печели парите и се беше заканил да направи така, че или да го вкарат в затвора, или да го убият. Възложи ми да намеря и наема красива жена, която да скубе пари от Павел постоянно, с прилични суми. Така че той да бъде принуден да увеличава интензивността на своите служебни подвизи, а когато интензивността расте, намаляват предпазливостта и благоразумието. Рано или късно той трябваше да започне да прави грешки и тогава или щяха да го притиснат неговите хора, или да попадне на такива, които просто ще го убият заради това, с което се занимава. Както виждате, нищо престъпно. Престъпления върши само Павел, а ние чакаме това да приключи.

Значи, ето откъде Милена Погодина се е сдобила с пари още през август, преди да заживее с Павел. Давала е тези пари на Канунников за наема на жилището му. И това е била високоплатената работа, която тя е започнала, след като е напуснала туристическата агенция на Алиса Борисовна. Още едно късче от пъзела намери мястото си.

— Ами Антон?

— За съжаление, Мила загина и ние решихме да не повтаряме ходовете си, а да направим нови. Още повече че Соня вече порасна, ходи с момчета, спи с тях.

— Откъде знаете? Да не сте й светили?

— Наташа ми каза. Тя е майка, прекрасно забелязва тези неща.

— И каква е задачата на Антон?