Александра Маринина - Градска тарифа

— Да мотивира момичето да се премести при баща си. Пак Антон й подсказа как може да го направи.

— Значи, никой не я е следил?

— Ама разбира се, че не е. На кого е притрябвало да я следи? Измислила си е това, родителите й клъвнаха и всичко се получи, както тя искаше. Соня е користолюбиво момиче, парите на баща й мира не й даваха, така че сега тя ще бъде до Павел и ще започне да го скубе, а момчетата ще й помагат. Ако вие не попречите — добави той много сериозно.

— Ще попреча — също сериозно отговори Настя.

— Няма да можете. Попречите ли за това, ще намерим друг начин. Седов във всички случаи няма да се спре, вече отдавна се е превърнал в роб на лесните пари и няма да може да се откаже от тях.

Прав е, помисли си с горчивина Настя. В това, което са вършели с този Камаев, няма нищо престъпно, нищо, за което да е предвиден член от Наказателния кодекс. Можеш да пресипнеш, крещейки под път и над път, че това е грозно, аморално, безнравствено, но не можеш да ги вкараш зад решетките заради него.

— Какъв интерес има Камаев от това? Или и той е нает от някого?

— Не, не е нает. Той самият е инициатор на цялата тази комбинация. Заради Седов са загинали сестра му и племенникът му. Сега той си отмъщава.

Това се случило през зимата на 2000 година. Късно една вечер, някъде към полунощ, в жилището на Борис Безбородов иззвънял телефонът и сериозен мъжки глас съобщил, че синът на Борис — Георгий, е задържан за трафик на наркотици. Най-късно до три часа въпросът трябвало да бъде решен: или протоколът се предава на прокурора, или… десет хиляди долара.

Борис се слисал. Той нямал толкова пари. В миналото бил лекар педиатър, сетне се опитвал да прави бизнес, но твърде несполучливо. В началото работите уж потръгнали, но финансовата криза през 1998 година съсипала фирмата му и той така и не могъл отново да си стъпи на краката. Как можел да реши въпроса за три часа, и то посред нощ? Невъзможно било дори да продаде нещо.

И Борис се обърнал към един познат. Не твърде почтен, не твърде чистоплътен човек, но винаги разполагал с налични пари. Познатият се съгласил да помогне, наистина срещу значителна лихва, но в онзи момент това не спряло Безбородов. Важното било да спаси сина си от милицията. Взел парите и когато мъжът със сериозния глас се обадил отново, отговорил, че е готов да плати. Казали му да отиде на някакво място. Когато Борис заедно с жена си — Лариса, пристигнал там, отново му се обадили и му наредили да отиде на друго място, после на трето… С една дума, проверявали дали той не е повел подире си службата за вътрешна сигурност. По пустите нощни улици това е по-лесно да се проследи. На Борис дори дали да поговори със сина си, за да се убеди, че не го мамят. Най-сетне операцията по размяната на деветнайсетгодишното момче срещу парите приключила. Закарали Георгий вкъщи.

Той плачел и разказвал, че това се случило заради пътуването му до Питер, за което го подкокоросали познати момчета. Заминали цяла компания, осем души, за три дни. От седемте си спътници Жорик почти не познавал двама, запознали се съвсем наскоро. Вече в Питер един от тях, Льоша Шчеколдин, предложил на Георгий да спечели петстотин долара срещу някаква дреболия: да сложи в раничката си един пакет и да го занесе в Москва. Шчеколдин не обяснил какво има в пакета, само хитро и многозначително се усмихвал. Жорик признал на родителите си, че заподозрял нещо нередно, но много му се искало да прибере петстотин долара, защото му било омръзнало да врънка баща си за всяка копейка. Задържали го пред къщи, когато се прибирал с приятелите си от кино, задържали и Льошка Шчеколдин, затова Жора не отрекъл и веднага признал всичко. Казали му, че ако родителите му платят, ще го пуснат.

Нощта преминала в сълзи, признания и тежки родителски упреци. А на сутринта Безбородов-старши се озовал лице в лице с проблема: откъде да вземе пари, за да върне дълга си. Вече нямал фирма, трябвало да продава вещи, мебели, украшенията на жена си, но това изисквало време, а дългът растял всеки ден, защото лихвата била безбожна. На такава можело да се съгласи само притиснат до стената човек.

Направил първото, което се сетил: помолил Лариса да потърси помощ от брат си — Александър Камаев. Самият той не искал да се обади на шурея си, знаел, че Камаев не го обича много-много. Освен това Лариса веднъж вече била искала от брат си пари за мъжа си и тогава Александър му дал безвъзмездно голяма сума, за да може Борис да започне своя бизнес. Наистина Борис се кълнял, че веднага щом си стъпи на краката, непременно ще върне тези пари, и действително смятал да го стори, ако може, но бизнесът му станал на пух и прах. В тази ситуация не му се искало отново да моли за помощ Камаев.