Александра Маринина - Градска тарифа

Лариса се обадила. За нея било мъчително да признае пред брат си, че синът й е бил замесен в трафик на наркотици, че се е оказал глупак и нехранимайко, затова излъгала, че парите трябват на мъжа й за нов опит да започне бизнес. Камаев отказал, и то грубо и оскърбително. Заявил, че не желае да издържа неудачници, които се опитват да забогатеят, без да имат и най-малки способности за това. Щом Борис не може да бъде бизнесмен, да продължава да лекува деца и да не си вре носа там, където не му е работа. Борис не научил за този разговор. Жена му казала, че брат й бил в продължителна командировка в САЩ, невъзможно било да го намери по телефона — там техническите характеристики на спътниковата връзка били други и нашите мобилни телефони не работели на територията на Щатите. Така уж й обяснила съпругата на брат й. Лариса не искала да влошава още и бездруго напрегнатите отношения между двамата обичани от нея хора.

Времето минавало. След един ден се обадил кредиторът и напомнил за нарастващия дълг. Безбородов поискал отсрочка, която онзи, естествено, не му дал. Предупредил го само, че той може да върне парите, когато иска, но лихвата се трупа. Пет процента за денонощие. Тоест сега вече дългът е единайсет хиляди, а вдругиден ще бъде дванайсет.

Безбородов и жена му започнали да продават вещи, но получените пари били наистина нищожни в сравнение с трупащата се всяко денонощие лихва. Борис продал колата си — спешно и затова смехотворно евтино, но докато търсел купувач и се занимавал с оформянето на документите, дългът нараснал още и получените пари пак не стигали.

И настъпил денят, когато Лариса не се прибрала. Вечерта се обадил кредиторът и заявил, че съпругата на Безбородов ще остане при него, докато дългът не бъде изплатен изцяло.

— Гледам, че си доста бавен — подигравателно казал той. — При тези темпове никога няма да ми върнеш парите. Решавай проблема си по-бързо и ще получиш своята Лара.

Борис се решил на отчаяна стъпка: да продаде апартамента. Макар че това щяло да изисква време, парите със сигурност щели да стигнат да покрие три, дори четири пъти нараснал дълг. Вярно, не било ясно къде ще живеят след това, но както и да е, все някак щели да го решат, стига да си върне Лара. Тя не била много здрава, имала болно сърце. Къде са я скрили, в какви условия, как се държат с нея? Той се побърквал от тревога и от неизвестността. И дори през ум не му минало да подаде заявление в милицията за отвличането на жена му: разбирал, че кредиторът няма да му прости това. Той бил страшен човек.

Намерил се купувач на апартамента, вече оформяли документите, когато кредиторът се обадил за пореден път и казал, че Лариса е умряла. Безбородов да си върнел дълга, от него да минело — от днес процентите вече не се трупали, и да си вземел жената.

Борис погребал Лариса, продал апартамента, с останалите пари наел най-евтиното жилище, което успял да намери. Струвало му се, че най-страшното в живота му вече се е случило, но както се разбрало, грешал. Минал още един месец и синът му — Георгий, се обесил. Оставил бележка, в която пишел, че майка му е починала заради него и той не може повече да живее с това непоносимо чувство на вина.

След второто погребение Борис Безбородов напуснал Москва и заминал далече в Подмосковието, върнал се към лекарската си практика и започнал работа в селска болница. С останалите пари купил полусрутена къщурка, стегнал я собственоръчно, след три години се събрал с медицинска сестра от същата болница, самотна майка с две деца. Камаев неотдавна казал, че те сключили брак…

Александър Едуардович смятал, че за гибелта на сестра му и племенника му е виновен само Седов — онзи оперативен работник, който задържал Георгий и изнудвал родителите му за пари. Затова не могъл да му прости. Изцяло го завладяла жаждата за мъст. Не мислел за това, че ако бил дал парите, когато сестра му го помолила, Лариса и Жорик щели да останат живи. Разбира се, той щял да й помогне, ако тя му била признала за какво й трябват тези пари, а не да го лъже…

Той обмислил плана си и пристъпил към изпълнението му. Започнал да се оглежда за човек, който би могъл да стане негов главен помощник. Вниманието на Камаев било привлечено от Иля Бабицки — програмист, изпълняващ поръчки на неговата фирма, която търгувала с програмни продукти. Бабицки бил разведен, с приятна външност, далеч не глупав, образован и което било не по-малко важно — на подходяща възраст. Неговата първа задача била да провали брака на Седов, да отдалечи от него спокойната му кротка съпруга, която нито била свикнала, нито се стремяла към луксозен живот, и да пробута на Павел истинска хищница, която да го скубе и да го принуди да печели много повече.