Александра Маринина - Градска тарифа

— А, не, това е само предястието. Нали си го помолила да потърси връзка с „Нефтяник“, та е намерил нещо. Дошъл е и отговор от Смоленска област.

— Ама това е хубаво! — зарадва се тя.

— Не знам, не знам, не съм сигурен…

Коротков никога не страдаше от излишен оптимизъм.

Настя разбра, че Юрка знае нещо, а може би и не просто „нещо“, а всичко, но не иска да говори. Добре де, началникът ще й каже.

Точно петнайсет минути след обаждането на Болшаков Настя спря пред кабинета му. От него насреща й изхвърча висок мъж в цивилно облекло, като едва не я събори. Настя разпозна в него един от ръководителите на Отдела за борба с икономическите престъпления. Интересно, какво е правил рано-рано в кабинета на Болшаков? И профилите на двете подразделения са различни, и нивото на генерала е твърде високо, за да ходи лично при обикновен началник от криминалната милиция.

— Седнете, Анастасия Павловна. — Болшаков се усмихна широко и посочи най-близкото до него място до дългата маса за съвещания. — Имам да ви съобщя три неща. Едно неутрално, почти хубаво, едно лошо и едно много лошо. С кое да започна?

„С най-лошото“ — понечи да отговори Настя, но каза съвсем друго;

— Както ви е по-удобно.

— Тогава ще започна с лошото, защото то няма отношение към другите две. Павел Седов е в болница в много тежко състояние. Получил е инсулт. Искрено, по човешки му съчувствам, но с това е свързан и един чисто служебен въпрос. Надявам се да не ви е нужен повече като свидетел? Защото едва ли ще успеете в исторически обозримо бъдеще да му зададете дори един въпрос и да получите отговор.

— Не, успяхме да научим всичко, което ни трябваше.

— Добре. Сега неутралното съобщение: от Смоленска област дойде отговорът на нашето запитване. По снимката на Канунников, която им пратихме, е бил разпознат намиращ се при тях в моргата труп на мъж, който досега се водел неидентифициран. Трупът бил намерен в гората, без багаж, без документи, без пари, дори без часовник, затова всички били сметнали, че чисто и просто става дума за убийство с цел грабеж. Оказахте се права, Анастасия Павловна, за което ви поздравявам.

— Благодаря — поусмихна се тя. — Е, какво, дойде ли редът на най-лошото?

— Мисля, че да. Е, как, готова ли сте?

— Ама много ли е лошо? — попита тревожно Настя.

— Много. Вярно, не знам как ще го приемете вие, може на вас да се стори не чак толкова… По свои канали намерих оперативни контакти с „Нефтяник“, нещо повече, вече получих резултат. Ето на тази касета са отговорите на всички ваши въпроси. Кой говори на нея — не мога да ви кажа, нямам право. Сега вие ще я изслушате и аз ще я унищожа. Разбрахме ли се?

И в този момент Настя разбра какво е правил в кабинета висшият офицер от отдела за икономически престъпления. Дошъл е да поставя условия.

Гласът на касетата беше приглушен, но всяка дума се разбираше отчетливо…

Олег Канунников, както и редица други хора, бил нает за изпълняване на операция по пране на пари и прехвърлянето им в чужбина на лични сметки на някои висши служители от корпорация „Нефтяник“. Олег бил човек без твърди принципи, сговорчив, добросъвестен, уморен от безпаричието, нелюбопитен, без прояви на прекалено правдолюбие и търсене на истината, с една дума, с психологическите си характеристики напълно подхождал за подобна работа.

Дълго време всичко вървяло по мед и масло. На сметките на регистрираната от него фирма се прехвърляли пари по фалшиви договори, започнало строителството на жилищен блок…

Ала изведнъж Олег се разбунтувал. Той бил единственият професионален строител от всички, които оглавили по спогодба с „Нефтяник“ специално създадени фирми, затова само той разбрал, че в строителството крайно грубо се нарушава технологията, благодарение на което себестойността на жилищата рязко намалява, а печалбата от продажбата им по пазарни цени съответно скача до небесата. Нарушенията можели да доведат до рухване на сградата след 8-10 години, а ако през зимата се случат резки скокове на температурите, например петнайсетина градуса за едно денонощие, катастрофата можело да се случи и по-рано. Канунников провел строги инспекции с ръководителя на организацията подизпълнител, но онзи се дразнел, правел се, че не разбира за какво става дума, и уверявал, че строителството се извършва в строго съответствие с утвърдения проект. В действителност, разбира се, нарушения имало, но със знанието на хората от „Нефтяник“, при които вече след утвърждаването на проекта и проектосметната документация взела връх алчността. Естествено, строителите изпълнявали указанията на „Нефтяник“, но в онзи момент Олег не подозирал това. Хората от корпорацията го успокоили, обещали му да въздействат на строителите. Олег обаче не мирясал. Никой не очаквал той лично почти ежедневно да посещава строежа, никой не разбирал за какво му е потрябвало това — нали сградата не била негова собственост и изобщо би трябвало той да е наясно за какво са го наели и да не си вре носа, където не му е работа.