Александра Маринина - Градска тарифа

Но Канунников си навирал носа, и то упорито и нахално. От корпорацията дошло недвусмислено указание да спре и да не пречи. За известно време той се укротил и не безпокоял шефовете си от „Нефтяник“, но пък постоянно тормозел хората, които строели сградата. Писнало им от това и те поставили въпроса ребром: или махнете този досадник, или зарязваме обекта. Вие самите ни наредихте да строим по-евтино, а сега не можете да ни защитите. Тогава от „Нефтяник“ избрали друга тактика. Предложили на Канунников да изложи съображенията си в писмен вид, с чертежи и изчисления. Олег седнал пред компютъра и подготвил всички документи. Приели ги и обещали да ги разгледат. Естествено, разглеждали ги до момента, когато почти всички жилища в блока били продадени. А сетне един умен и хитър човек от службата за безопасност на корпорацията изведнъж се досетил:

— Ние нещо не сме преценили добре този Канунников. Бяхме сигурни, че е кротък, послушен и равнодушен към всичко, че главното за него са парите, затова заложихме на него. Оказа се, че сме сбъркали и той не е толкова кротък и послушен, нито пък е равнодушен. Сега надига глас за нарушенията в технологията на строителството, а утре кой знае срещу какво ще се възпротиви… Схващате ли? Ето това е. Трябва да го премахнем. Изкомандвайте го бързо да приключи прехвърлянето на парите на задграничните сметки и тогава ще решаваме въпроса.

Хората от същата служба за безопасност щели да решат въпроса. За главен изпълнител назначили Кирил Сайкин. Предвидливите момчета от „Нефтяник“ били прикрепили в качеството на помощник към всеки нает ръководител на фирмите по един свой човек. Така било по-сигурно, всичко се държало под контрол. Ето че се оказало удобно и при такава необходимост…

Настя изключи диктофона и мълчаливо го подаде на началника. Константин Георгиевич, без да продума, извади касетата и с едно движение на силните си пръсти я счупи надве.

— Както разбирам, не ни дават Сайкин — тихо и замислено проговори Настя.

— Правилно схващате. Забранено ни е да закачаме корпорация „Нефтяник“, при това забраната идва от най-високо място. Ще ви кажа нещо повече: „Нефтяник“ се подготвя за ролята на официален спонсор на редица важни държавни програми, както и на управляващата партия за следващите избори за Държавна дума. За целта тя трябва да бъде чиста като детска сълза, защото Сметната палата няма да сваля очи от нея. Ръководството на „Нефтяник“ е получило негласно указание до края на тази година да се освободи от всички пари, чийто произход може да предизвика нежелателни въпроси. При това им е била гарантирана определена… да го наречем, не точно неприкосновеност, но слепота на компетентните органи. Дръжте се прилично и тихо, а ние няма да ви закачаме по своя инициатива. Стига само вие да не допуснете откъм вас да се размирише. Ето защо неочакваното поведение на Канунников се е оказало опасно за тях.

— Е, и какво ще правим? Ще оставим убийствата на Погодина и Шчеколдин като уж неразкрити, а с убийството на Канунников да се оправят в Смоленска област?

— От вас зависи, Анастасия Павловна. Както решите вие, така ще бъде.

— Тоест как? — изумено погледна тя началника си.

Откога подобни въпроси се решават от оперативни работници? Открай време такива проблеми са били работа на ръководителите. Те са вземали решенията, а оперативният състав покорно ги е изпълнявал и никой никога не се е интересувал много-много какво изпитват те при това.

— Можем да се пазарим. Просто това не ви е хрумвало. Поставяме им нашите условия: ако не искате името на корпорацията да фигурира в един контекст с три убийства, дайте ни Сайкин с друг мотив за престъплението. С какъвто и да е мотив. Можете да измислите ревност, отмъщение или нещо друго, но ни позволете да вкараме убиеца в затвора. Вие се договаряйте и с адвоката му, за да не провали играта. Как ви се вижда такъв пазарлък?

Настя смаяно слушаше Болшаков. Дори за миг й се стори, че времето се е върнало и пред нея седи не нов шеф, а любимият й началник, Житената питка Гордеев. Докато работеше под ръководството на Афоня, беше принудена да забрави, че всичко може да бъде и така. И тогава я осени прозрение: ама, разбира се, тъкмо Житената питка му е подсказал този ход. Та нали тя, както я бе помолил Болшаков, се бе обадила на Гордеев и той, след като се почуди известно време, се съгласи да се срещне с новия началник-отдел. Значи са се срещали — и очевидно неведнъж.