Александра Маринина - Градска тарифа

— Разбрахме се. Ами Маневич?

— Серьога, кой от нас е най-красивият?

— От кои да избера? — попита Зарубин.

— От нас четиримата.

— Тогава — ти.

— Е, де, сериозно говоря…

— Витя. Хвиля е много мрачен, като недохранен бултериер. А аз съм съвсем невзрачен.

— Тогава изпрати Рижковски у Павел Седов. Там трябва да е Соня. Да си поговори с нея за Антон. Инструктирай го. Ти пък се заеми с този Антон. Серьожа, трябва да действаме едновременно, за да не успеят да се свържат и наговорят по телефоните. Разбра ли? Кажи на Рижковски да тръгне към дома на Павел и да чака да му звъннеш. Аз ще чакам пред дома на Бабицки. Щом намериш Маневич — обаждаш ми се и започваме. Ти имаш ли представа къде да го търсиш?

— Че какво има да го търся? — каза Зарубин. — Той се срещна с Бабицки и веднага след това тръгна за театралното училище, там го причаква Витка. Витя отначало не го последва, а после, когато установих къде учи Маневич, му казах да отиде до училището и да чака — то е съвсем близо, между „Стария“ и „Новия Арбат“. В случай че Маневич ни потрябва, да може бързо да ни го предаде. Рижковски ми се обади преди десет минути, видял Маневич, когато той излязъл да пуши заедно с други студенти.

— Ами добре тогава. А, почакай — сети се тя, — насмалко да забравя. Седова ми довери, че Соня се преместила временно при баща си, защото й се сторило, че някой я следи. Витя да провери това. То, между другото, е добър претекст за разговор: може да се позове на майката на момичето, а за Маневич не е нужно да пита направо, тя сама ще си каже.

— Прекалено е сложно… — усъмни се Зарубин. — Витя няма да се справи, млад е, неопитен. Защо не отидеш ти при Соня, а?

— Да бе, кой тогава ще посети Бабицки? Рижковски ли? Този Бабицки е два пъти по-възрастен от него, ще види сметката на Витя, ще го направи на пух и прах. Соня все пак е седемнайсетгодишно момиче, ще му бъде по-лесно да се справи с нея. Освен това тя по-бързо ще се разприказва пред младо красиво момче, отколкото пред мен, определено. Между другото, за Бабицки. Проверихте ли каква е тази фирма на „Стария Арбат“, в която той се е отбил?

— Естествено. Търгуват с компютърно оборудване. Така че нашият програмист е ходил там по работа. Но аз съм си записал имената на ръководството и всичко останало. Трябват ли ти?

— Засега не. Добре, Сержик, аз тръгвам. Чакам да ми се обадиш.

Иван Хвиля седеше в колата, паркирана на улицата близо до блока, в който живееше Иля Бабицки, и наблюдаваше входа. Беше поел Иля Сергеевич на „Нови Арбат“, когато той прибираше колата си от платения паркинг, но оттам нататък не се бе случило нищо интересно. Бабицки веднага си тръгна към къщи, като по пътя спря само веднъж, за да напазарува от един магазин. По принцип с всичко това трябваше да се занимават други хора, от съвсем други подразделения, така наречените „външното“ или „опашките“, но докато се точат всички запитвания и съгласувания, щеше да мине много време.

Зарубин вече му се бе обадил, беше го предупредил, че ще дойде Каменская, затова, когато Настя се качи в колата при Хвиля, той не се изненада. Само попита какво да прави, щом тя отиде при Бабицки.

— Ще ме чакаш — кратко отговори Настя.

Когато се обади Зарубин и съобщи, че всички са готови и „войските са изведени на позиция“, тя въздъхна и отвори вратата.

— Е, с бога напред. Аз тръгвам.

— Защо не отидем двамата? — предложи Хвиля.

— Той не бива да те вижда. Може да ни послужи за нещо.

Иля Сергеевич не отвори веднага. Настя вече бе започнала да нервничи, но когато видя Бабицки по тениска, с престилка и мокри ръце, разбра, че го е сварила да готви. По спокойната му физиономия личеше, че Наталия Максимовна го беше предупредила, че може да го посетят от милицията, както и се очакваше.

— Във връзка с Милена, нали? — попита той веднага. — Заповядайте, моля, аз ей сега…

Настя влезе в хола, огледа се. Мебелировката показваше средно заможен дом. Много книги, хубав скъп компютър, работното бюро — отрупано с дискети и дискове.

Бабицки се появи в хола вече без престилка, вместо тениската с къси ръкави беше облякъл тънък пуловер с кръгло деколте. Иля Сергеевич се стори на Настя много симпатичен и обаятелен и тя отново започна да се съмнява в собствените си подозрения.

— Наташа ми каза, че ви интересува моето впечатление от запознанството с Милена — пръв започна той. — Така ли е?

— Да.

Той повтори всичко, което Настя вече бе чувала от Седова. Добави буквално два-три щриха, които изобщо не говореха, че той знае за Милена Погодина повече, отколкото иска да покаже.