Лиза Марклунд - Червения вълк

Спике въздъхва шумно.

— В такъв случай гледай поне да си струва. Това е — приключва той и затваря.

Аника паркира пред входа на хотела, качва се в стаята и се просва в леглото. Камериерката го е оправила, ликвидирайки свидетелствата за една ужасно прекарана нощ. Спала е лошо, будейки се с главоболие и цяла в студена пот. Ангелите пеят в хор с високи и ниски тонове почти през цялото време: когато е далеч от дома стават особено настойчиви.

Оправя възглавницата под главата си, пресяга се към телефона върху нощното шкафче и го подпира върху стомаха си, а после набира прекия номер на съпруга си в Съюза на общините.

— Томас е на обяд — съобщава секретарката намусено.

Свива се под завивките и затваря очи.

Слънчеви лилии захарни цветя меланхолични диаманти, ах, о, скъпи мой…

Оставя се на потока от думи. Не мога да се боря повече , казва си тя.

Пробужда се рязко, без да знае къде се намира. Докосва брадичка и установява, че е влажна, както и шията отстрани; разбира с погнуса, че е от собствената й слюнка. Дрехите лепнат неприятно по тялото, а лявото й ухо пищи пронизително. Изправя се неуверено и тръгва към банята.

Когато се връща в стаята, вече е почти тъмно. Хвърля уплашен поглед към часовника, но той показва едва три и четвърт. Бърше врата си с пешкир, проверява дали в чантата има всичко необходимо и излиза.

Взема от рецепцията карта на Люлео само за да открие, че Свартьостаден изобщо не е включен в нея, но администраторката с готовност й чертае пътя, по който да стигне дотам.

— Значи, пишете нов материал — отбелязва тя ентусиазирано.

Аника вече е на път към изхода, но спира и се обръща назад изненадана.

— Ами видях, че сметката ви е на името на Вечерна поща — обяснява изчервено момичето.

Аника прави няколко крачки заднишком, като удря петите си във вратата. Миг по-късно вече е навън, изложена на пронизващия вятър. Няма глоба за неправилно паркиране. Вмъква се в изстиналата кола и поема по Сьодра Варвследен. Воланът е леденостуден и докато рови в чантата си за ръкавиците, без малко да блъсне една дебелана с детска количка. Надува шумния вентилатор на парното докрай и се отправя с разтуптяло сърце към Малмуден.

Докато изчаква червената светлина на семафора при един влаков прелез, отново поглежда картата: вече е стигнала долния й десен ъгъл. Няколко минути по-късно влиза в кръговото движение и оттук нататък ще трябва да разчита единствено на пътните табели. Поглежда нагоре: Скюрхолмен е наляво, Хертшьон направо, Свартьостаден — надясно. Мярва й се още един надпис — „Хамбургерите на Фрасе“ — и усеща как нивото на кръвната й захар рязко спада. Светва зелено и тя свърва от пътя, паркира край бензиностанцията и влиза вътре. Купува си чийзбургер с лук и го захапва с настървение, докато оглежда наоколо: миризма на пържено, боядисани стени от фибростъкло, изкуствено растение в ъгъла, игрална машина Междузвездни воини , охлузена мебелировка от дърво и хромиран метал.

Това е тя, истинската Швеция , казва си Аника. Центърът на Стокхолм е малък природен резерват. Представа си нямаме какво става из дивотията.

Потегля с леко разбунтуван от топенето сирене и лука стомах. В светлината на фаровете трепкат сухи снежинки, които влошават видимостта, макар да е сама на пътя. Кара още няколко километра, докато изведнъж, точно над нея, през снега щръкват очертанията на стоманолеярния завод. Осветени гарвановочерни скелети от метал, които изпускат пара и изглеждат досущ като живи. Издава лек вик на изненада. Прекрасни са! Толкова неестествено… живи.

Виадукт я превежда през обширни складови площи, кръстосани надлъж и шир от железопътни релси.

Последната гара на Малмбанан, „рудната железница“, разбира се. Вътрешността на изкорубените планини се докарва на това място край брега с помощта на онези безкрайни влакови композиции, които е виждала по телевизията.

Тя продължава смаяна напред, докато стига до осветена табела над огромно съоръжение, което се оказва Западният портал, и паркира до него.

Гигантското чудовище над нея е Втора доменна пещ — ревящ и трополящ великан, които превръща рудата в стомана. По-нататък са разположени валцови мелници, леярни, коксови пещи, електроцентрала. Целият комплекс тъне в бумтене и грохот, шумът ту се надига, ту утихва, бучи и пее.

Ама че местенце , мисли си Аника и потръпва от студ. Ангелите са замлъкнали. Вече е съвсем тъмно.