Но междувременно възнамеряваше да последва съвета на пиколото и да се позабавлява.
Но имаше предвид по-различен вид развлечение. Тази вечер смяташе да поиграе покер. С парите на Доминик Кавело.
— Ваш ред е да залагате — кимна дилърът към Нордешченко и подхвърли в средата на масата чисто нов стодоларов чип.
Намираше се в супермодерно обзаведения покер клуб в Горен Ийст Сайд. Просторната зала беше с висок таван с остъклени секции и също толкова високи прозорци, непробиваеми за куршуми, с извезани златисти завеси. Вътре се бе събрала най-разнородна тълпа. Край масите, където се играеше с малки залози, се забавляваха привлекателни жени във вечерни рокли. Не липсваха и обичайните комарджии с тъмни очила, които като че ли залагаха на всичко.
Минаваше един след полунощ, но около четирите големи маси още бе нагорещено.
Нордешченко отпи от чашата си с мартини „Столи“, докато раздаващият му подаде двете допълнителни карти. Играеше на това, на което му викаха „пълно очистване“ 4 4 Стил на игра в тексаския холдъм покер ( freeze-out ): чиповете се купуват в началото на играта и се продължава, докато бъдат заложени всички, за разлика от варианта rebuy , при който винаги може да се купуват още чипове, ако ви потръгне карта. — Б.пр.
. Купи чипове за три хиляди долара, които не след дълго му донесоха десет хиляди. Победителят прибира всичко.
Към десет часа около масата имаше осем играчи. В момента бяха останали само трима: Нордешченко, красивата блондинка Джули с впити панталони и още един, когото той кръсти Каубоя — доста неприятен глупак с шапка като герой от уестърн и авиаторски очила, който, след като чу акцента на Нордешченко, упорито започна да го нарича Иван.
Нордешченко търпеливо изчакваше мига, когато най-после ще остане сам срещу него, но с по-добри карти в ръце.
Загледа се в картите, които му се паднаха. Бяха ас и дама. Усети как кръвта му кипва. Когато дойде неговият ред да залага, той подхвърли към средата на масата чип за петстотин долара.
При предишните си посещения в Ню Йорк Нордешченко обикновено се отбиваше в руския клуб в Бруклин и играеше шах, като понякога залогът стигаше до хиляда долара за игра. Можеше да продължи там, но скоро стана известен и започна да привлича вниманието на околните. А това бе противопоказно за хора с неговата професия. Затова този път предпочете покера.
Джули, която имаше най-малко чипове на масата и плащаше крайно предпазливо, обяви решението си, но Каубоя нетърпеливо потри длани, грабна купчина от десет зелени чипа и ги завлече до средата на масата.
— Съжалявам, сладурче, но тези карти просто не ми дават мира.
Нордешченко си представи това, което в този момент му се искаше да направи най-много — да сграбчи този клоун за гръкляна. Можеше да го стигне само с едно протягане на ръката. По едно време се замисли дали да не вдигне още залога — картите му не бяха за изпускане, но предпочете да последва примера на блондинката.
— Хм, то не може на всички да им върви — самодоволно избърбори Каубоя и се облегна в стола.
Раздаващият обърна три карти: шестица, ас и деветка. Така Нордешченко се сдоби с двойка аса, което почти със сигурност му гарантираше силна ръка. Заложи три хиляди долара.
Почуквайки с лакираните си нокти по масата, Джули изглеждаше още по-разколебана.
— По дяволите. — Най-после тя се усмихна. — Все пак това са само пари, нали?
— Ами и тези пари могат малко да се увеличат — отговори Каубоя и изтласка още чипове за пет хиляди долара.
Нордешченко го стрелна право в очите. Този задник доста го затрудняваше. Какви карти би могъл да има?
— Е, Иван, какво е написано на билета ти? — Каубоят се зае лениво да рови из купчината чипове. — Оставаш във влака или ти е време да слизаш?
— Може би ми остава още една спирка — сви рамене Нордешченко и отклони поглед към Джули.
— Залагам всичко — обади се тя и разпери картите си, като побутна останалите си чипове към камарата.
Четири пики. Нордешченко се оказа прав в предвиждането си. Беше отгатнал, че тя се опитва да направи флош. Докато той все още стискаше много силна ръка. А Каубоя блъфираше.
Раздаващият обърна дама каро. Нордешченко дори не трепна. Сега имаше двойка аса и двойка дами.
Джули направи недоволна гримаса. Не успя с флоша.
— Добре де, какво ще кажете да насипем още малко въглища в котела на локомотива и да видим дали ще минем моста над реката — шумно се изкиска Каубоя и побутна останалите си чипове — за десет хиляди долара — към центъра на масата.
Читать дальше