Джеймс Паттерсон: Съдия и съдебни заседатели

— В клуба? — примигна съдия Сайдерман и я изгледа недоволно.

— В клуб „Бада Бинг“, Ваша Чест — сви рамене Анди. — Танцувах на един от пилоните.

— Това ти ли беше? — извика латиноамериканец от първия ред.

Повечето присъстващи в съдебната зала се засмяха.

— Благодаря ви, госпожо Деграс. — Съдия Сайдерман умело потисна усмивката си. — Сигурна съм, че вече всички ще гледат повторенията с повишен интерес.

След това съдия Сайдерман се зае с Розела. Анди беше сигурна, че се справи добре. Вярно, изпитваше лека вина, но просто не биваше да я избират в състава на това жури.

Розела беше идеална. Мечтата на всеки съдия. Чистела къщата на една и съща жена от двадесет години. Наскоро се сдобила с американско поданство. Искала да служи на обществото, защото това бил нейният дълг. В момента плетяла пуловерче за внучката си. О, да, нямаш грешка, усмихна се на себе си Анди. Розела отговаряше с лекота на всеки въпрос. Беше като реклама на съдебен заседател!

Най-после съдията обяви, че има един общ въпрос към целия състав от съдебни заседатели. Анди погледна мимоходом часовника на стената. Един и четвърт. Ако има късмет, ще успее да хване навреме метрото по първа линия към Бродуей, за да не закъснее да вземе Джеръд от училище.

Съдия Сайдерман се наведе напред.

— Някой от вас чувал ли е името Доминик Кавело или да е бил свързан по някакъв начин с него?

Анди се извърна към наглед флегматичен мъж с посивяла коса, седнал на третия ред в съдебната зала. Значи ето кой си бил. Неколцина от съдебните заседатели промърмориха нещо. Тя погледна Розела, този път с известна доза съчувствие.

Тези хора се впускаха в едно крайно опасно пътуване.

Докато въпросите към кандидатите за заседатели се редуваха, седях на втория ред, не много далеч от съдията. Охранителите се бяха наредили покрай стените, готови да се намесят дори Кавело да си почеше носа. Повечето знаеха, че аз съм този, който го е заловил, и това дело е особено важно за мен.

Щях да полудея от нерви, докато чаках да минат тромавите формалности, преди първият свидетел да заеме мястото си.

Съдия беше Мириам Сайдерман. Два пъти бях присъствал на нейни съдебни дела и тя винаги ми се струваше добронамерена към подсъдимите. Но същевременно беше прецизна и управляваше съдебната зала с твърда ръка. Бяхме попадали на много по-лоши нейни колеги.

Според мен кандидатите за съдебни заседатели изглеждаха съвсем прилични. Някои дори бяха забавни. Например този тип от телекомуникационната компания „Веризон“, с акцент от Нова Англия, който заяви, че вече успял да инсталира телефоните в три къщи в Бруклин и работата в компанията му била вързана в кърпа, така че не се притеснявал колко дълго ще продължи съдебният процес.

И авторът на криминални романи, който една от вероятните съдебни заседатели разпозна, тя дори четеше негова книга.

После жената на третия ред. Актриса и самотна майка. Беше нервна, но иначе много симпатична, с гъста кестенява коса с червенеещи кичури. На тениската й бе щамповано Не ме безпокойте . Доста забавно.

Един или два пъти Кавело се извърна да ме удостои с поглед. Но през повечето време просто присъстваше там, със скръстени ръце, загледан право пред себе си.

И двата пъти погледите ни се кръстосаха. Как го даваш, Ники, опитваше се да ми каже усмивката му, сякаш нямаше за какво да се тревожи на този свят, все едно не го очакваше доживотна присъда.

Често се обръщаше към адвоката си, Хай Каскел. Прякорът му беше Пора . Не само защото си вадеше хляба, като защитаваше тези задници, но и понеже бе къс и набит, с провесен нос и заострена брадичка, с толкова гъсти и рунтави вежди, че може да си лъснеш обувките с тях.

Каскел беше истински шоумен, при това един от най-добрите в професията си. В последните си три дела за мафиотски босове Пора успя да постигне две оспорвания на валидността на съдебните процеси и едно освобождаване от обвинение. Той и екипът му заеха местата си и заоглеждаха съдебните заседатели, като дори си водеха бележки. Отбелязаха нещо за онзи от компания „Веризон“, за един с вид на баскетболист от Ем Би Ей и за автора на криминални романи.

Отново насочих поглед към актрисата. Можех да се закълна, тя бе сигурна, че се е измъкнала и няма да я одобрят. Но понякога от съдебните заседатели се изискваше тъкмо това: да се намери някой сред тях, който да разпердушини цялата пасмина.

— Дами и господа — заговори с висок тон Шарън Ан Моран, секретарката на съдията, за да привлече внимание.