Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Кавело още се препъваше сред бурените по дюните, но не спираше да напредва покрай брега. После за миг изчезна зад една по-висока дюна. Изгубих го от погледа си.

Извиках в микрофона:

— Мани, Ед, след секунди ще се появи пред вас.

— Пипнах го, Ник — изграчи вместо отговор Мани. — Федерални агенти! — чух в слушалките Мани да крещи на Кавело.

Прозвучаха изстрели. Два, съвсем бързо един след друг, последвани от още четири или пет още по-бързи.

Кръвта ми се смрази. Господи! Прескочих парапета и се затичах към дюните край брега. В бързината се препънах и паднах. Ударих си коляното. Надигнах се и продължих с все сили в посоката, от която долетяха изстрелите.

И тогава спрях.

Две тела бяха проснати на брега. Сърцето ми заби бясно. Изтичах до тях, но се подхлъзнах в подгизналия от кръв пясък.

Мили боже, не.

Веднага разбрах, че Мани е мъртъв. Ед Синклер се давеше в кръвта си, клокочеща от гърлото му. Улучен в гърдите.

Доминик Кавело тичаше на петдесетина метра напред, като придържаше раненото си рамо, но не преставаше да се отдалечава.

— Мани и Ед са улучени! — изкрещях в микрофона. — Веднага доведете помощ!

Кавело наближаваше хеликоптера. Вратата на кабината зееше. Втурнах се след него.

— Кавело, спри!

Кавело се озърна през рамо, но не спря.

Натиснах спусъка на пистолета — два пъти. Вторият куршум прониза бедрото му.

Кръстникът се хвана за крака и залитна. Но продължи да се влачи като отчаяно животно, борещо се за живота си. Тогава чух тряс, тряс, тряс и видях как във въздуха се появи хеликоптерът „Апачи“ на бреговата охрана.

— Баста! — изкрещях и отново насочих глока си към него. — Свършено е с теб! Следващият изстрел ще ти пръсне мозъка!

Задъхан и изтощен, Кавело спря. Вдигна ръце и бавно се извърна.

Нямаше пистолет. Не знаех къде го е захвърлил. Може би в морето. Вече бях много близо до него. Лицето му се изкриви в усмивка въпреки куршумите в бедрото и рамото му.

— Ники Усмивката — рече той. — Ако знаех, че толкова искаш да присъстваш сватбата на племенницата ми, само трябваше да ми се обадиш. Щях да ти изпратя покана. Гравирана.

Главата ми щеше да се пръсне. Заради този боклук изгубих двама души, може би трима. Приближих се до него, държейки глока право в гърдите му. Той ме погледна с насмешка.

— Знаеш ли, Пелисанте, какъв е проблемът с тези италиански сватби? Всички идват въоръжени.

Цапардосах го с все сила и Кавело падна на колене. За секунда си казах, че ще опита да ми се нахвърли, но той се надигна бавно, поклати глава и се разсмя.

Тогава го ударих още веднъж, с цялата ярост, която клокочеше в мен.

Този път не успя да се надигне.

В къщата си на улица „Йехуда“ в Хайфа, високо над синеещите води на Средиземно море, Ричард Нордешченко се опитваше да спаси царя си с индийска защита. Пробив с пешката — прочутата атака на Гари Каспаров. С нея успя да победи Тукмаков на първенството на СССР по шах през 1981 г.

Седящото срещу него младо момче веднага му взе пешката. Баща му кимна, доволен от хода.

— А защо тази пешка е толкова важна? — попита го той.

— Защото тя блокира освобождаването на топа от дамския ти фланг — отвърна бързо момчето. — И напредването на пешките ти към последната линия се прекратява. Нали така?

— Точно така — усмихна се Нордешченко на сина си. — А знаеш ли кога за пръв път царицата се е сдобила с толкова сила?

— През петнайсети век — отвърна синът му. — Дотогава в Европа царицата се е движела само през две полета — напред и назад.

— Браво, Павел!

Той разроши русата коса на момчето. За своите единадесет години Павел усвояваше тайните на шаха изключително бързо.

Момчето мълчаливо огледа шахматната дъска, после премести топа. Нордешченко тутакси проумя какво е намислил синът му. Неслучайно навремето стигна до третото ниво в Шахматната академия на Гласков в Киев. Но засега реши да не се занимава с топа на Павел и вместо това се зае с атака по другия фланг, където оголи една пешка.

— Ти се оставяш да те победя, татко — отбеляза момчето, като отказа да вземе пешката. — Пък и нали каза, че това е само игра. Тогава защо не ме научиш…

— Да те науча? — Бащата много добре знаеше за какво точно става дума, но реши да подразни сина си. — По-скоро ти можеш да ме научиш.

— Не говоря за шах, татко. — Момчето вдигна очи. — А за покер.

— Покер ли? — Нордешченко се престори на изненадан. — За да играеш покер, трябва да имаш какво да залагаш.