Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Нордешченко закри Кавело с тялото си. Професията му го налагаше. Избута го през вратите със сетни сили. Най-после бяха навън!

Наоколо цареше неописуем хаос. Полицаите тичаха към входа на подземния гараж, намиращ се по-надолу в пряката. Детонираната бомба бе свършила добра работа. Към небето се виеше гъст облак от черен дим.

Едно младо ченге изскочи пред тях, без да е сигурно какво точно става.

— Ние сме от ранените — извика му Нордешченко. — Виж.

И когато ченгето се приближи, той опря дулото на своя „Хеклер и Кох“ в гърдите му и дръпна спусъка. С предсмъртно стенание, полицаят се свлече на тротоара.

Зад завоя пред тях се появи черен „Форд Бронко“. Задната врата бе отворена, така че Нордешченко, Кавело и Райхард се метнаха вътре в движение.

На кормилото беше Нези. Без да дочака колата да спре напълно, той натисна газта.

Един камион за доставки потегли зад тях, но после внезапно изви, спря и запречи улицата, така че преследването бе невъзможно.

На кръстовището улучиха зелен светофар. Продължиха с бясна скорост през „Сейнт Джеймс“, през „Чатам скуеър“, после свиха надясно по „Катрин“ към Чайнатаун. Последва още един рязък десен завой към „Хенри“ и Нези спря форда в един пустеещ паркинг.

Нордешченко изскочи навън, все още закрилящ Кавело с тялото си, притича и веднага дръпна плъзгащата се врата на очакващия ги син миниван. Набута гангстера вътре и се настани зад кормилото. Райхард и Нези се наместиха в светлокафява „Хонда Акура“, паркирана до отсрещния тротоар, където ги очакваше евреинът.

На Нордешченко му просветна. Никой не ги преследваше. Никой не стреляше по тях.

През една пресечка три полицейски коли профучаха с мигащи лампи и виещи сирени. Най-хубавото бе, че изчезнаха в противоположна посока. Нордешченко си позволи да се усмихне. Някой ден този случай сигурно щеше да се изучава в полицейската академия като класически пример за успешно бягство.

— Свободни ли сме? — попита един глас зад него. Чак сега Доминик Кавело надигна глава.

— Засега да — отвърна Нордешченко. — Остава само да се тревожим как да се измъкнем от този проклет остров.

Изтичах на улицата и се заковах на място — гледах безпомощно как черният „Форд Бронко“ се отдалечава. Нямаше начин да го спра. Видях как колата взе завоя и се вля в оживения трафик, после изчезна от погледа ми.

Всички мускули в тялото ми се стегнаха. Не се бях чувствал толкова безпомощен през целия си живот. След бегълците потеглиха две полицейски коли, но им се наложи да заобикалят някакъв камион за доставки, препречил улицата. Ала беше прекалено късно.

Изтичах обратно в сградата на съда и размахах служебната си карта пред един смаян полицай, за да сграбча радиотелефона му.

— Говори специален агент Никълъс Пелисанте от ФБР. Доминик Кавело избяга от сградата на федералния съд на „Фоули скуеър“. Пътува на изток по „Уърт“ в черен „Форд Бронко“, не зная номера. Насочват се към Чайнатаун. Заподозрените откриха стрелба. Има много жертви.

Мъртъв патрулен полицай лежеше на паважа. Не изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Зашеметени пешеходци изскочиха от съдебната палата, където бяха потърсили укритие. Повечето притискаха ръце към лицата си, опитвайки се да овладеят сполетелия ги шок.

Затичах се обратно към вратите и продължих забързано навътре в съда. Санитарите от спешната помощ се бяха заели с един от повалените охранители на сградата. Там беше и капитан Мейчъм, с пребледняло лице, зает да докладва по канала с полицейската честота на шефовете си. Поиска ми се да грабна радиотелефона от ръката му и да го запратя в стена, за да видя как ще се пръсне на десетки късчета.

Не знаех къде да отида, освен да се върна в помещението на охраната. Заварих там специален агент Майкъл Дауд. Той оглавяваше дежурния екип по сигурността от ФБР и дори бе започнал да гледа видеозаписите от кървавата сцена в асансьора.

— Видях ги, че избягаха с черен „Форд Бронко“ — казах му. — Но не успях да видя номера. Отпред има застреляни двама от съдебната охрана.

Дауд пое дълбоко дъх.

— Свързах се с кабинета на кмета. И с директора на полицията. Издадена е спешна заповед за блокиране на всички тунели и мостове към Манхатън. В състояние на тревога сме от най-висока степен. Няма да успеят да напуснат острова.

— Не разчитай на това — предупредих го и стиснах зъби.

Седнах и отчаяно стоварих юмрук върху най-близката маса. Внезапно усетих как силите ме напускат. Какво ставаше, дяволите да го вземат? Притиснах длан към ребрата си. Усещането бе за нещо хлъзгаво и топло.