Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

През миналата нощ Нордешченко написа дълго писмо до жена си и сина си. Остави го в хотелската стая, в случай че не се завърне от мисията.

В писмото признаваше, че не е точно човекът, за когото те го смятат, и че нещата, които може би ще чуят за него, са истина. Написа още, че му е тъжно, че в продължение на доста години е бил принуден да крие истината от тях. Но през целия си живот, добавяше накрая, никога не е бил изцяло лош, както и не е бил изцяло добър. Доброто в живота му били само те двамата и всичко, свързано с тях. Написа им, че много ги обича и се опита да завърши писмото с шегата, че съветва сина си, като порасне, да предпочита покера пред шаха.

Подписа писмото: Вашият любящ съпруг и баща Коля Ремликов.

Истинското име на Нордешченко.

Име, което никой от тях не знаеше.

Точно в единадесет часа и четиридесет минути Нордешченко захвърли списанието и си проправи път към третия етаж, пълен с кабинети и офиси. Откри мъжката тоалетна и влезе. Едър чернокож мъж с голяма бенка на бузата миеше ръцете си. Нордешченко пусна водата и го изчака да излезе.

После смъкна капака на кошчето за смет, бръкна сред свитите на топка хартии и извади внимателно увития пакет. Беше там, точно както му каза Райхард.

Нордешченко влезе в една от тоалетните кабини и разопакова пакета — деветмилиметров „Хеклер и Кох“, предпочитаната му марка. Провери пълнителя и го презареди в пистолета.

Знаеше, че съдията се придържа към строго спазване на дневния си режим. Винаги напускаше сградата на съда няколко минути преди дванадесет и половина, за да обядва. В съдийските кръгове се разказваше като легенда, че нито един адвокат не бил способен да убеди съдия Барнет да продължи разискванията, когато наближи времето за обедна почивка.

Което означаваше, че остават още няколко минути.

От джоба си Нордешченко измъкна тънък мобилен телефон. Провери първия набран номер, записан просто за сигурност, но вторият беше скрит. Нямаше съобщения. Това означаваше, че Нези си е заминал и всичко е подготвено.

Провери кода, с който събитията щяха да стартират. Сега от него се искаше само да натисне бутона Send .

Нордешченко излезе от кабината и за последен път се вгледа в огледалото. Пулсът му се ускори.

Реми, успокой се. Знаеш как реагират хората. Познаваш човешката природа по-добре от всеки друг. Разчиташ на изненадата. Също както дузина пъти досега, така и този път всичко ще стане, както си го планирал.

Заради наскоро боядисаната си коса, фалшивата брада и очилата го прониза неприятната мисъл, че през следващите няколко минути може да умре така, както винаги се страхуваше, че ще се случи: като напълно непознат . Под чуждо име. Отпечатъците от пръстите щяха да съвпаднат, но дори и с тях нямаше да открият нищо. Ще попаднат само на един сержант в руската армия, дезертьор. Ще минат месеци, преди някой да узнае, че е мъртъв.

Разбира се, усмихна се Нордешченко на себе си, мога и да оцелея. Зареди патрон в цевта на своя „Хеклер и Кох“ и го пусна в джоба си.

Все едно да избуташ чипове за всичките си пари в средата на масата. Сега залогът беше два и половина милиона долара.

Човек не може да знае със сигурност дали ще спечели, докато не се обърне и последната карта.

Доминик Кавело следеше зорко големия стенен часовник в съдебната зала, опитвайки се да не обръща внимание на ленивото бърборене. Отлично знаеше, че след няколко минути то няма да има никакво значение за остатъка от живота му. След малко съдия Барнет ще се наведе над микрофона и без въобще да обръща внимание кой и какво говори в момента, ще обяви, че е време за обедна почивка.

Точно според очакванията му — в дванадесет часа и двадесет и четири минути съдията прекъсна прокурорския разпит:

— Господин Голдънбърг…

Кавело усети как пулсът му се ускори.

Сайонара 14 14 Сбогом (японски). — Б.пр. , изкикоти се той. Играта свърши. Малкият Дом е готов да се върне в своя дом.

Съдията инструктира кандидатите за съдебни заседатели да се явят отново в залата точно в два часа. След това, без да бърза, започна да прибира книжата си.

— Съдебните пристави могат да отведат обвиняемия.

Кавело се изправи. Пет пари не даваше какво ще се случи сега. На практика той дори улесняваше пазачите си.

— Добре, приятели.

Бяха същите двама, които сутринта го взеха от затвора. Широкоплещестият мъж с дебели мустаци пристъпи към него с белезници в ръка и тихо промърмори: