Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Извинявай, Дом.

Кавело протегна китките си.

— Няма проблеми, малък Еди. Изцяло съм на ваше разположение.

Знаеше имената им. Знаеше още десетки подробности от личния им живот. Чернокожият пазач е бил командир на танк в операция „Пустинна буря“. А пък другият, с рунтавите мустаци, имаше син, който беше футболист в Уисконсин. Тъкмо той, мустакатият, сега закопча здраво белезниците около китките на Кавело.

— За бога, момчета, не можете ли да дадете малко отдих на един почтен гражданин? Слушай, Хай — обърна се той към адвоката си, — твоите хора имат от мен по един голям бифтек. Пак ще се видим тук в два часа.

Съдебните пристави го поведоха към страничния вход и оттам към асансьора в коридора, за да го върнат в килията му, намираща се през две преки от сградата на съда. Толкова пъти бе минавал този маршрут, че вероятно можеше да го стори и със затворени очи.

— Знаете ли какво му е най-лошото на това да изкараш остатъка от живота си зад решетките? — Той намигна на мустакатия си пазач. — Храната! Особено в онзи свинарник „Марион“. И знаеш ли кое е единственото, което те подтиква да се измъкнеш от там? — Сръга мустакатия с лакът. — Смъртната присъда, това е то. Смъртоносната инжекция. — Кавело се разсмя. — Това е единственото, което може да ти вдъхне надежда!

Третият пазач, с радиотелефон в ръката, задържа вратите отворени, докато се качваха в асансьора. Тогава излая в микрофона:

— Те са на път.

Еди и мустакатият трябваше да го придружат в асансьора.

Чернокожият пазач натисна бутона за подземието. Знаеше, че ако натисне този бутон, асансьорът няма да спре на нито един друг етаж, освен ако не бъде избран отвътре, от панела в кабината. Вратата се затвори.

Кавело се обърна към него, макар той да не бе от разговорливите:

— Обичаш ли пица, Бо? Черните също ядат пица, пали?

— Обичам пица — изръмжа пазачът.

— Разбира се, всички ченгета обичат пица — въздъхна Кавело. — Хей, знаете ли какво трябва да направим? Да зарежем този проклет затвор. Какво ще кажеш да зарежем този бебчо във фоайето и да се завъртим към Бруклин за час-два? Там ще ти покажа какво значи истинска италианска кухня. Хайде, кълна се, че в два часа ще бъдем тук. Дори няма да разбират къде сме отишли.

Той сръга Еди, докато гледаше как подовите лампи и асансьора угасват, щом стигнаха долу.

— Ще бъде голям номер, нали, малък Еди? Целият свободен свят навън ще ни търси, докато ние ще си седим в ресторанта на Причи на говежда пържола, салата от чушки и бира. Какво ще кажеш, а?

Мустакатият се ухили.

— Звучи като планирано предварително, Дом.

— Точно така ми звучи и на мен — съгласи се Кавело. — Напомня ми за някакъв план.

Анди ме чакаше в коридора. Каза, че видяла достатъчно. Не й се искало повече да седи в залата. Двамата се качихме в асансьора, заедно с още двама от кандидатите за съдебни заседатели. В кабината се усещаше известна неловкост. Казах й, че според мен е проявила голяма смелост с появата си. Тя ме целуна по бузата.

— Благодаря ти, Ник. Идеята ти беше добра.

По обратния си път нагоре надникнах в стаята на охраната, за да проверя какво става с Кавело. Сваляха го в подземието. Загледах се в екрана през рамото на един от дежурните, докато Кавело застана пред вратата на асансьора, бъбрейки си с двамата пазачи. Всичко бе под контрол. Капитанът, отговарящ за екипа на охраната, се свърза с дежурните по пътя, по който се извежда обвиняемият.

— Субектът е в движение — рапортуваха му те.

Внезапно основите на сградата се разтресоха. Беше като земетресение! По пода изпопадаха чашите с кафе, моливите, бележниците.

— Господи, нещо става! — изкрещя един от агентите, които следяха мониторите, и посочи екрана: — В гаража! Имало е експлозия! Мили боже!

Всички се струпахме около монитора и гледахме шокирани случващото се. Огромни кълба гъст сив дим запълниха екрана. После всичко почерня.

По радиотелефона с много пукане се дочу рапортът на едно от нашите звена, разположени в подземния гараж.

— Долу имаше експлозия! Целият гараж е в пламъци. Може да има жертви. Нищо не се вижда. Само пушеци.

Капитанът сграбчи микрофона.

— Говори Мейчъм. Имаме аварийна ситуация в гаража! Детонирано е взривно устройство. Искам Отряда за бързо реагиране, полицейско подкрепление, медицинските екипи от спешната помощ. И то веднага! Пронто! И искам да знам какво, по дяволите, става!

Знаех какво ставаше там.

Екраните за различните участъци в гаража един по един почерняха, докато дежурните отчаяно се опитваха да се ориентират. Сграбчих Мейчъм за рамото.