Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Убиец, замесен в много изнудвания, като за наказание насичал жертвите си на парчета и ги напъхвал в куфари и после — в багажниците на колите. За да се забавя разлагането на плътта — закиска се Марк, авторът на криминални романи.

Розела отпусна плетивото на коленете си.

— Мъжът ми е малко изплашен. Рече ми: „Ама к’ва ще е тая работа бе, Рози, да не се забъркаш в някаква разправия с наркотрафиканти? Значи ще се разправяте с онзи откачен гангстер?“

— Чакайте малко — прекъсна я Анди. — Нали чухте съдията? Ние още не знаем дали е откачен гангстер. Ще трябва да изчакаме изслушването на свидетелските показния, за да решим дали е такъв.

Неколцина се засмяха.

— А освен това… — Анди огледа масата. — Какво ще кажете, ами че тези мафиоти знаят имената на всички ни и дори къде живеем. — Неколцина от съдебните заседатели кимнаха, внезапно придобили загрижен вид.

Вратата към съдебната зала се отвори. Настана суматоха. Анди имаше чувството, че очите на всички присъстващи са вперени в нея. Шарън Ан Моран застана на прага. Присвитите й очи се насочиха към Анди.

— Елате в кабинета ми — нареди тя.

Всъщност нейният „кабинет“ беше едната от двете тоалетни, където обикновено се провеждаха разговорите на четири очи.

— А?

— В кабинета ми, госпожо Деграс — заповяда й Шарън Ан Моран.

Анди се надигна полека от стола, завъртя очи и последва съдебната служителка в тясната тоалетна.

— Не си въобразявайте, че не зная какво кроите, госпожо Деграс — озъби й се Шарън Ан Моран, щом вратата се затвори.

— Ка… какво кроя? — запелтечи Анди. — Не съм казала нищо в онази стая, което останалите да не са си помислили. — Дори и сестра й Рита. Това бе първото, което й идеше да изрече. Това не те ли притеснява малко, Анди? Искам да кажа, те вече те познават. Става дума за Доминик Кавело. Те знаят къде живееш. Не е нужно дори да си майка, за да си разтревожена. Достатъчно е само да си човек . Процедурата по подбора на съдебните заседатели се проведе съвсем открито. — Слушайте, Шарън Ан, аз само…

— От самото начало искате да се измъкнете от тази работа — прекъсна я Шарън Ан Моран. — Няма да позволя никому да плаши съдебните заседатели. Постигнахте целта си — вече сте история, госпожо.

Анди се върна на стола си в стаята за съдебните заседатели леко зачервена, смутена и наранена. След минути вратата към съдебната зала се отвори и тя разбра какво точно имаше предвид секретарката на съдията.

Шарън Ан Моран надникна през вратата:

— Още не сме напълно готови. — После посочи с пръст към Анди, което я накара да изтръпне. — Госпожо Деграс…

По гърба на Анди пробягаха нервни тръпки.

— Бихте ли дошли с мен, моля? И вземете нещата си.

Анди се надигна от стола и се озърна. Бяха я изхвърлили!

Последва Шарън Ан Моран в съдебната зала, която за нейна изненада се оказа претъпкана и притихнала. Сякаш всички се вторачиха в нея. Сега вече се почувства истински засрамена, все едно пред всички я бяха извикали в кабинета на шефа, за да я уволнят — само защото си с позволила да каже какво мисли.

Шарън Ан Моран я поведе през страничната врата зад съдийския подиум. В коридора пазеше съдебен пристав. Шарън й даде знак да продължи:

— Вървете. Тя ви очаква.

Анди пристъпи в голяма стая с лавици по стените, запълнени със стотици книги. Съдия Сайдерман, седнала зад отрупано с книжа бюро, вдигна поглед към нея.

— Госпожо Деграс. — Надникна над очилата за четене. — Струва ми се, че страдате от нервен тик, който влияе върху говорните ви функции.

— Моля?

— Трудно ви е да държите устата си затворена, нали? — Съдия Сайдерман я изгледа строго. — Това може би беше забавно по време на подбора на съдебни заседатели, но сега… Ние започваме важен процес, а не театрално прослушване. Не мога да допусна каквито и да било затруднения в работата на съдебното жури.

— Ако говорите за казаното от мен в онази стая, смятам, че то бе съвсем разумно — защити се Анди.

— Какво искате да кажете с това, госпожо Деграс? — запита съдия Сайдерман.

— Всички чуха имената ни по време на подбора на състава. Както и къде живеем. Дали сме семейни или не. Дали имаме деца. Всеки от нас е в правото си да е загрижен. Съответно хората поставят някои въпроси.

— Хората? — повдигна вежди съдията.

— Не зная. Например сестра ми. И майка ми. Когато им казах, че съм одобрена за този случай. Това едва ли е изненада за вас.

— Как точно ще бъде проведен този съдебен процес, е работа на съда, госпожо Деграс. Трябва единствено да знаете, че ако преценим, че съществува дори и най-незначителна опасност за съдебните заседатели, на първо място ще се погрижим за сигурността ви. — Съдия Сайдерман се облегна. Взе официалния списък и посегна към писалката си. — От самото начало не искахте да участвате в този процес, нали?