Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Това е сегашното изображение на престъпния семеен клан Гуарино, нали, господин Мачиа?

— Да. Или по времето, когато бях осъден — кимна свидетелят.

— А ето тук е вашето лице, нали, отляво, между тези, които са посочени като войници?

— Това е стара снимка. Не е от най-добрите — любезно се усмихна Мачиа. — Но, да, това съм аз.

— Съжалявам, господин Мачиа, за следващия път можете да бъдете сигурен, че ще я заменим с по-нова. Но това, което искам да узная, е дали винаги сте били войник в тази фамилия, или сте положили специални усилия да постъпите в редовете й.

— Всички трябва да положат специални усилия. Аз си проправях път с помощта на моя чичо Ричи. Но започнах с дребни поръчки. Да прибера някакви пари, да открадна някой автомобил. Започнах с „Ч и П“.

— С това „Ч и П“ искате да кажете чупене и проникване? Обири с взлом?

— Точно така, господин Голдънбърг. Понякога може да се стигне дотам да се халоса някой по главата, та да му стане по-ясна картината.

В съдебната зала отново се чу смях.

— И след като сте се обучили — продължи да го притиска Голдънбърг — на умението да халосвате хората по главите, сте се усъвършенствали в по-сериозни престъпления, за които сте се признали за виновен. Убийство, опит за убийство, трафик на наркотици…

— Да, обучих се — кимна Мачиа. — Единственото, на което се обучих — додаде мафиотът с изкривена усмивка.

— Моля, отговаряйте само на това, което ви пита прокурорът, господин Мачиа — намеси се съдията.

— Благодаря ви, Ваша Чест. — Обвинителят се върна при масата да надзърне в бележките си. — А сега искам да се насочим към начина, по който сте били повишаван, господин Мачиа. От обикновен помощник до войник. Ако не греша, предполагам, че сте му казвали да те направят , нали?

— Искате да кажете като церемония ли? Беше при Мелучи на Флатбъш авеню. Там си имат тяхна стая. Дотогава въобще не подозирах за нея. Казаха ми да откарам там един от капитаните, Франки Стемпс. Така го наричахме, понеже имаше двама с името Франки, но Франки Стемпс беше по пощенските измами. Помислих си, че ще е най-обикновена среща. Всички капитани бяха там, както и господин Кавело.

— Под „господин Кавело“ имате предвид Доминик Кавело? Обвиняемият? Той присъстваше ли там? На тази среща?

— Разбира се, че присъстваше. Нали той е шефът.

— Ще се върнем на това малко по-късно — обяви прокурорът, след като изчака думата шефът да отекне в съдебната зала. — Но аз всъщност повече се интересувам от онова, което ви е довело до тази церемония.

— Какво ме е довело на тази церемония? — Мачиа сви рамене. — Мисля, че беше Линкълн.

Този път цялата зала се разтресе от смях.

— Исках да ви попитам, господин Мачиа, с какво сте станали толкова ценен? — Гласът на обвинителя едва успя да надвие смеха. — За да бъдете почетен.

— О, това ли било? — Мачиа се облегна назад и пак посегна към бутилката с вода. — Ами защото гръмнах Сам Грийнблат пред къщата му.

Залата утихна. Анди Деграс не можеше да повярва на ушите си.

Преди минута този тип се шегуваше и изглеждаше съвсем обикновен. Но после призна как е застрелял човек. Никога досега не бе чувала някой да говори така небрежно за нечие убийство. Все едно са му поръчали да отиде до магазина да купи нещо.

— Признавате, че сте убили господин Грийнблат пред дома му, така ли? — Джоел Голдънбърг също изглеждаше крайно шокиран, като останалите в залата.

— Че аз вече съм го признал това, господин Голдънбърг. И пред полицията, и пред ФБР. Е, не че се гордея с това, но само така може да напреднеш в тази игра.

Прокурорът се отдръпна и замълча, изчаквайки реакцията на публиката, породена от признанието на Мачиа, да стихне. — Можете ли да опишете пред съдебните заседатели в какво точно се състоеше тази конкретна задача?

— Добре. — Свидетелят пое дълбоко дъх. — Ами аз работех за Ралфи Д.

— Ралфи Д.? — прекъсна го прокурорът. — Имате предвид Ралф Денунциата, нали? — На постера с фотографиите той посочи мъж със закръглено лице. — Бил е лейтенант в мафиотската фамилия Гуарино, така ли?

— Да, това е той — кимна Мачиа. — Ние го наричахме Ралфи Д., защото…

— Разбрахме, господин Мачиа. Защото е имало още един Ралфи.

— Ралфи Ф.

— Ралфи Фраоли. — Прокурорът посочи друго лице, разположено в другия край на постера.

Мачиа се почеса по главата.

— Честно казано, господин Голдънбърг, никога досега не съм знаел цялото име на Ралфи Ф.